Видеоинсталацията на Антон Терзиев „Психотерапия” засяга темата за инерцията на ежедневието и отсъствието на свободна човешка воля в консуматорското общество.
Заглавието е закачка с детерминирания начин на живот, осигуряващ на човека чрез повторението на рутинни действия една илюзия за пълноценност на неговото съществуване, която го превръща в марионетка на системата.
Героят-конформист приема установените „условия на играта”, без да се опитва да им се противопоставя или да ги променя в името на друга по-висша кауза.
Антон Терзиев разглежда с тази своя работа процеса на деконструиране на личността в подобен тип общество. Закърняването на свободната воля на индивида е като че ли пряко следствие или закономерност, във всеки случай, най-лесната форма на оцеляване.
„Психотерапия” представя една, на пръв поглед, комична битова история, в която обаче се крие трагичен екзистенциален проблем.
Антон използва иносказателен, но остър език, за да предаде конфликта, или по-точно, потресаващия отказ от открит конфликт между индивид и система. Филмите му са изградени на принципа на черната комедия, където нищо не е такова, каквото изглежда.
В инсталацията съществена роля има и амбалажът. Кашоните и етикетите се появяват като символ на масовото производство, на еднократната употреба, на мултипликацията, на консуматорското общество, на дехуманизирането на изкуството.
Мотивът за мултипликацията и серийното тиражиране се осъществява на художествено равнище чрез представянето на една и съща жанрова сцена в три варианта, в които героят един път е разказвач, втори път действащо лице и трети път зрител, както и чрез непрекъснатото превъртане на видео-разказа отново и отново. Всичко това кореспондира пряко с усещането за омагьосания кръг, за затворената система, в която животът на героя представлява просто поредната брънка от веригата.

Яна Костова