„Навън беше винаги тъмно” поставя социален проблем в галерийно пространство – това е проект за жени, станали жертва на трафик на хора от Източна Европа – глобална индустрия с жива човешка плът – тема, дълго време подценявана от официалните власти у нас – без реална или поне адекватна реакция от общественото мнение – напротив – сблъсък със стереотипите на (пост-)патриархалното мислене – жената като изкупителна жертва за собственото си … лекомислие?

Защо се показва такъв проект в България – именно затова, защото много от жертвите произхождат от тук, но за тях не се знае почти нищо у нас – за сметка на това страната се е прочула с тази „стока” в Централна и Западна Европа, където е създаден и проектът.

Идеята възниква като тема за дипломна работа на Боряна Венциславова в Университета по приложни изкуства, Виена. Авторката започва изследване, чийто резултат е мултимедийна инсталация – разговорите, срещите, сближаването с пострадалите жени провокират интервюта, фотографии и видео от реалния живот – този, който тече зад блясъка на свежия грим, кадифените завеси, червените фенери…

Яна Костова
Куратор на проекта