Името на Петър Дочев се свързва със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата, посветена на 75-годишнината от рождението на художника, организирана в СГХГ, цели да покаже образа на Петър Дочев в неговата пълнота, като проследи артистичната му еволюция.

Петър Дочев навлиза трайно в българския художествен живот през 1963г. За него е важна солидната форма, стегнатата конструкция и финото нюансиране на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с произведения като „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. Фигурите са едри, изпълват формата на платното. Фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Петър Дочев не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник при постигане на повишената емоционална изразност. „Изчистването” на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се откроява отчетливо в индустриалните пейзажи от 70-те години на ХХ век. Художникът се старае от всеки елемент от подтискащата действителност на Кремиковци да направи изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател, Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции.

На границата на 70-те и 80-те години на ХХ век художникът създава голям брой градски пейзажи. В средата на 80-те години за Петър Дочев идва момент, когато пейзажът напуска пределите на натурата. Цветни петна и релефни маси изплуват на черен фон в „Черна земя”, „Обгорена земя”, „Терени”, „Стари лозя”. През 90-те години на ХХ век творецът трайно се освобождава от конкретната образност. Той започва от съпоставянето на релефни или чисти форми и се ориентира към геометрични фигури като кръг и квадрат.
От 2000 година спира вниманието си върху черния цвят, а след това се насочва към златото като знак за вечност. В последните си картини художникът постига тотален синтез. Те са носители на формална чистота, сгъстена емоция и концентриран съзидателен жест.

Петър Дочев има особено силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно и с постоянство пътя от анализа към синтеза, от натурата към пълното пределно изчистената знакова форма.

Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, Ловешко. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957-1959 – учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. От 1960 до 1975 работи като главен художник в Металургичния комбинат “Кремиковци”. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби, а през 1967 е приет за член на СБХ. През периода 1975-2005 живее и работи в село Лесидрен, Ловешко. Умира в София през 2005.