Пабло Пикасо е велик художник, гений, който претворява световното изкуство и изпреварва своето време. Безспорно той е един от най-влиятелните художници на XX век, който продължава да бъде пример за много творци. През целия си съзнателен живот художникът не спира да рисува, като постоянно се развива, преминава през различни художествени стилове. Пикасо има огромен принос за развитието на световното изкуство и е един от основоположниците на стиловете кубизъм и сюрреализъм. Този богат, динамичен и разнообразен творчески и житейски път е изпълнен с много срещи и раздели, с приятелства, любов и смърт. Поради това Пикасо е най-често сниманият художник.

От 50-те години на миналия век Пикасо е установил истински работни отношения с определени фотографи, които самият той е избрал, като Андре Вилер, а последните години от живота му са увековечени от Едуард Куин.

През годините, в които го следват, двамата удивителни фотографи не само навлизат в неговото всекидневие и творчество, но разкриват отношенията в семейството, близките и приятелите. Позволяват ни да навлезем и да надникнем без прегради в личния свят на Пикасо. С тези уникални кадри Андре Вилер и Едуард Куин ни водят в една забележителна фотографска разходка из живота на знаменития испански художник от 50-те години на миналия век до смъртта му.

В експозицията са включени над 86 творби от 1951г. до смъртта на художника през 1973г.

Куратори на изложбата: Хосе Феликс Бенц и д-р Хуан Абейо Хуанпере

Андре Вилер (1930–2016) е роден в Бокур, Франция. Случайната среща между Вилер и Пикасо на улица във Валорис през 1953 г., когато той спира художника, за да го снима е началото на едно голямо приятелство. Вилер създава много портрети на художника и връзката им се развива в съвместна работа, правейки стотици изображения, базирани на фотографски експерименти.

Едуард Куин (1920–1997) е роден в Дъблин, Ирландия. Едуард Куин има щастието да се срещне с Пикасо на вернисаж във Валорис през 1951 г. През следващите 20 години той кани Куин отново и отново в дома си, в студиото си и на екскурзии до плажа. По този начин Куин има възможността да улови на лента образи на непознатата и привлекателна страна на Пикасо. Приятелството им продължава до смъртта на Пикасо през 1973 г. Срещата с Пикасо оказва трайно влияние върху Куин както лично, така и по отношение на последващата му работа. Куин е автор на няколко книги и филми за Пикасо.

Изложбата се организира със съдействието на:

Reial Cercle Artístic- Institut Barselones D`Art

Генералното консулство на Република България в Барселона

Асоциация „Св. Георги“  за приятелство и сътрудничество Каталуня– България

Посолство на Кралство Испания в България

Институт Сервантес-София