Проектът е инспириран от масовата носталгия по близкото минало, която напоследък е много актуална. За една част от обществото това явление е абсурдно и нелогично, а за друга е тъга и съжаление по една своеобразна “Belle époque”.

Авторите, поканени за участие в проекта, са от поколението, което в самото начало на политическите промени в страната ни беше вече в съзнателна възраст и е запазило един сравнително необременен спомен за това минало. Това според кураторите е поколението, което може да даде най-адекватна интерпретация и коментар от гледна точка на днешния ден.

Главна роля в този проект има паметта, но не за да възстановява или да реставрира, а за да интерпретира през една съвременна концептуална призма необяснимата и спасителна носталгия.

Безкрайната ревност към миналото и постоянното му призоваване у нас достигна до там, че да умъртви стойността на настоящето. Носталгията е сродница на бленуването към различни утопии, независимо дали се проектират към миналото или към бъдещето. Факт е, че миналото изглежда по-примамливо от нищо необещаващото бъдеще и че човешката памет е твърде избирателна.

Кураторите провокират участниците в проекта, а и публиката с въпросите:
Как върху фрагментарния личен спомен може да се построи едно общо за много хора минало?
Загубено ли е нещо в миналото ни, което не можем да компенсираме по никакъв начин сега?
Дали официалният край на една утопия не ражда идеята и силния стремеж към следващата?
До какво ни водят отричането и забравата – до успокоение или до тревога?

Възможните визуални отговори на тези въпроси са събрани сега в работите на: Александър Петков, Веселина Сариева/Георги Лазаров, Георги Богданов/Борис Мисирков, Ива Вачева, Иван Костолов, Иван Мудов, Камен Стоянов, Коста Тонев, Орлин Неделчев, Самуил Стоянов и Светозара Александрова.

В изложбата са включени живопис, видео и фото инсталации, рисунки и обекти, правени специално за проекта.

––––––––––

“По следите на загубеното време” е реализиран с финансиране по Програмата за подкрепа на дебютни проекти, осъществена съвместно с Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна фондация “Про Хелвеция”- клон България, Гьоте-институт – София, Фондация “Култ.бг”, със съдействието на Софийска градска художествена галерия, Българско фотографско сдружение и СИБАНК.