Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена (Deep daydream–reality: The Opening Scene) е първата самостоятелна институционална изложба на Наталия Йорданова. Художничката създава аудио-визуална инсталация, която изследва идеята за мита в киното, паметта и потенциала на изкуствения интелект и технологичното въображение в процеса на една историческа приемственост.

Чрез интердисциплинарния си подход Наталия разглежда медията на инсталацията като “кинематографична ситуация”. Проектът спекулира с възможни наративи като въвлича множество гласове и се движи между рaзлични перспективи и светове – човешки, технологичен и животински. Фантастичното и интерпретацията на мита стават възможни през форма̀та и езика на киното. Те са както отминало знание, така и модел и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.

В основата на проекта и негов основен двигател са филмите на Бинка Желязкова, а творческата концепция е базирана върху интердисциплинарния подход на реализирането му. В този процес, авторката изследва възможността за диалог между поколенията посредством използването на нови медии. В многоканална видео инсталация тя представя филми, които са създадени чрез тренирането на модели на изкуствен интелект с откриващи сцени от филмите на режисьорката. Алгоритъмът се е научил от тях и ни разкрива нова технологична перспектива като трибют към нейната практика и памет. Макар приносът на Бинка Желязкова за българското кино да е значителен и тя да е призната за първата жена режисьор на пълнометражни филми в България, филмите ѝ не са били подминати от цензурата на режима. Въпреки това, тя е продължила да създава светове, които провокират и търсят промяна в заобикалящата реалност.

Новосъздадените подвижни изображения в Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена носят в себе си спекулативната идея за филми от бъдещето. Синтезираният образ слива създаденото от човек и машина. Тази методология повдига въпроса за същността и бъдещето на киното и мястото на човека в диалога му с технологиите. Като контрапункт на филма, създаден в колаборация с машина, Наталия избира за автор на музиката Пенка Кунева, една от деветте жени-композитори на филмова музика в Холивуд. Друг важен герой за разказа на работата е магарето, което е и протагонист в „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова. Наталия организира филмова прожекция в магарешка ферма, прожектира им филмите, които създава чрез изкуствения интелект, заснема ги, и връща този момент обратно в изложбата. С този жест тя интегрира възприятие, различно от човешкото, и поставя под въпрос взаимоотношенията и необходимостта от зрелище, култура и природа.

Изгражда се паралел между времето, в което произведението съществува в пространството, времето, в което публиката се среща с него, компресираното време на киното и историческото такова, в което филмите на Бинка Желязкова са съществували. Тази конфигурация между елементите позволява инсталацията да съществува като хибридна екосистема, която включва архива като исторически артефакт, компютърния алгоритъм като креативен инструмент, музиката като човешка намеса и животното като алтернативна гледна точка. Преживяването е своеобразен нелинеарен монтаж от движещи се образи, звуци, изображения и обекти.
През историческа, технологична и художествена рамка, Наталия поставя въпроса за това какво е да си човек днес, при взаимодействието между естествени и изкуствени същества, човешки и нечовешки агенти. Без да дава субективна оценка, Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена (Deep daydream–reality: The Opening Scene) размива границите между тяло, машина и природа, обвързвайки ги в една непрекъснато еволюираща екосистема

Проектът e част от стипендиантската програма „С усилия към звездите “на Фондация „Културни перспективи “, в съвместно партньорство със СГХГ.