Йозеф Обербауер е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. Неговите прецизно изпълнени акварели и рисунки са безценни свидетелства за облика на столицата и други градове от страната ни от края на ХІХ и началото на ХХ век. Запален пътешественик, той рисува Несебър, Търново, Трявна, като го привличат храмовите постройки, старите къщи, гробищата, останките от крепостни стени, пазарите, населени с впечатляващо разнообразие на хора в различни носии. Това са картини и едновременно автентични документи, в които е затворен духът на време, което си отива под напора на европеизирането.

Особено го вълнуват местата, които са призвани да съхраняват духовността – манастирите и църквите. Посвещава серии от картини на базиликата Св.София, тогава най-значимата постройка в столицата, в които могат да се проследят архитектурните й преобразования, Рилския манастир, несебърските църкви, Бачковския манастир, църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и множество други.

Като главен чертожник към Софийския общински съвет прави план на махалите Банишор и Драз с все още видимите останки на северната част от крепостната стена на Сердика. Този план му служи като основа за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”, в който използва фактите и въображението си за да представи античния град.

Интересно е да се изучава развиващият се град и да се проследи колко различна е столицата. Нещо се е съхранило, друго е разрушено. В тези творби София внушава спокойствие, но и тревога от преходността на времето.

Картините на Обербауер са упрек за нехайството, с което са се отнасяли тогавашните градостроители към следите от минали епохи във времето на динамични промени и урок за днешните архитекти.

Изложбата представя 78 рисунки и акварели, както и най-интересния от неговите оригинални хандриси, както дълго време са се наричали ръчно рисуваните картографски планове. Тя е резултат от усилията на Музея за история на София и Софийската градска художествена галерия.

Изложбата е придружена от каталог.