Да се поставят редом със станали вече класика творби произведения на наши съвременници и то създадени през последните 1-2 години, това беше завладяващо и евристично. Изборът на имената и събирането на двойките имаше своя история и свои обрати. Понякога класиката ме тласкаше да търся съвременника, но в повечето случаи днешен автор и неговите нови работи ме насочваха към старите образци. И у едните, и у другите исках да видя автентичност и съдържателност. Сред новите имена исках да има наистина нови, още неизхабени от употреба в медиите. Сред старите се постарах да избера концептуално осмислени творби. Защото главното, което ме занимаваше, беше да покажа, че една творба е цял свят. И да предизвикам и останалите да мислят върху това, да откриват пластове и аспекти, нюанси и подтексти в ядрото на образната структура. Не говоря за стилови паралели, нито за иконографско сходство. Ще ми се заедно да достигнем до нещо по-съкровено. Всяка от двойките е различна. Логиката на свързването има различна доминанта. Впрочем, възможно е тя да бъде оспорена и това също е заложено като част от “играта”. Важното е да дълбаем, да дълбаем и да разберем, че светът на картината е безкраен. Ружа Маринска куратор Борис ГЕОРГИЕВ (1888-1962) – Светозар БЕНЧЕВ (1962) Георги МАШЕВ (1887-1946) – Свилен БЛАЖЕВ (1953) Иван МИЛЕВ (1897-1927) – Иван МИЛЕВ (1957) Никола АВРАМОВ (1897-1945) – Димитър ХИНКОВ (1972) Иван НЕНОВ (1902-1997) – Веселин НАЧЕВ (1958) Бенчо ОБРЕШКОВ (1899-1970) – Едмонд ДЕМИРДЖИЯН (1951) Любомир ДАЛЧЕВ (1902-2002) – Николай МАЙСТОРОВ (1943) Златю БОЯДЖИЕВ (1903-1976) – Ива ЯРАНОВА (1977) Иван ЛАЗАРОВ (1889-1952) – Божидар БОНЧЕВ (1956)