Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците.

Eкспозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта.

В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения.

Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот.

В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898 – 2010г., част от които за първи път стават публично достояние. Eкспозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори.

Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции.

Куратор: Даниела Чулова-Маркова