Изложбата Три забравени колекции се организира по случай 75 години от създаването на първия Ротари клуб в България и включва произведения от колекциите на ротарианците от предвоенния клуб Любен Божков, Никола Василев и Генчо Стайнов.

Проектите, свързани с културни прояви, са традиционни за дейността на ротарианците и техният бюлетин редовно информира за изкуството в България. Клубът е домакин на софийския интелектуален елит – между гостите са Александър Божинов, Александър Добринов, Сирак Скитник, Райко Алексиев, проф.Никола Михайлов. Софийските ротарианци колекционират работи от Константин Щъркелов, Бенчо Обрешков, Иван Христов, Никола Танев, Борис Георгиев, Атанас Михов, Андрей Николов и много други. В ролята на меценати се отличават Сергей Калянджиев, Добри Кършев, братя Пееви, д-р Н. П. Николаев, Генчо Стайнов, инж. Георги Атанасов.

С обществото на Ротари е свързано името на Александър Добринов, представен в клуба през 1934 г. от своя приятел инж. Цвятко Кадийски. До 1938 г. художникът създава над 70 портрета-шаржове на ротарианци и техни гости, повечето публикувани в ротарианското списание. Добринов е автор на груповия портрет “Ротари клуб – София” (1936), от който е запазено само едно цветно факсимиле, след като оригиналът изгаря по време на бомбардировките през 1944 г. На Добринов дължим и един великолепен портрет на гостувалия през 1936 г. президент на Ротари Интернешънъл Уилям Мание, както и портрета на спасителя на българските евреи Димитър Пешев, направен по време на посещението му в клуба. При едно от гостуванията си, бащата на българската карикатура Александър Божинов, вместо да изнесе ротарианско слово, рисува свой автопортрет, подписва го и го подарява на Ротари. Този портрет е публикуван през 1938 г. в клубното списание. Първият представител на артистичните среди, приет в Ротари клуб през 1936 г. е Дечко Узунов, който създава портрет на първия българин ротарианец Събо Николов. Същата година под патронажа на Ротари клуб – София и на българския посланик в Прага Иван Попов (член-основател на клуба), в чехословашката столица е организирано тържество по случай осемдесетата годишнина на Иван Мърквичка. Година по- късно клубът организира дискусия на тема “Архитектурата и синтеза й с изкуството”, подбудена от ротарианците арх. Михайловски, арх. Васильов и Дечко Узунов.

В настоящата изложба Ротари клуб – София представя колекциите, наследени от Никола Василев, Любен Божков и Генчо Стайнов. Произведенията, включени в изложбата, се представят за първи път в публична експозиция.

Никола Василев е роден в Трън през 1884 г. Следва медицина в Гант, а по-късно право в Брюксел. Прекъсва следването си, за да участва във войните за обединение на България. След войната е представител на Standard Oil, а по-късно създава собствено предприятие за търговия с петролни продукти. Той е един от основоположниците на развитието на каучуковата промишленост у нас. Двукратно е избиран за народен представител. Като депутат подписва Декларацията на Димитър Пешев, спасила българските евреи от Холокоста. Осъден на смърт от “народния съд” и убит на 1 февруари 1945 г. Василев дружи с художниците Илия Бешков, Сирак Скитник, Иван Христов, Васил Стоилов, Борис Денев. По негова покана в Ротари клуб гостува Александър Божинов. Бил е близък приятел на Дечко Узунов. Препоръчва откупуването на творби от Константин Щъркелов за колекцията на клуба. Василев е един от инициаторите за посещението на групата интелектуалци в Атина в началото на 30-те години, в която са проф. Иван Лазаров, Сирак Скитник, Борис Денев, Фани Попова – Мутафова. Притежава творби на Николай Райнов от парижкия му период.

Любен Божков е роден през 1880 г. във Варна. Следва инженерство във Виена, участва в първите военноморски строежи в България, след което работи в БДО, където достига поста главен директор. Професор е в Държавната политехника. Участва в строежа на подбалканската линия, разработва идеен проект за моста на Дунав. Председател е на българското географско дружество и член на National Geographic. Автор е на книгата “България не е само страна на розите”. Запален библиофил, в края на живота си подарява уникалната си сбирка от географски карти на Народната библиотека.
Има приятелски връзки с Константин Щъркелов, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Райко Алексиев.

Генчо Стайнов е роден през 1884 г. в Казанлък. Завършва Търговската гимназия в Свищов, а след това електроинженерство в Лозана. Проектира и ръководи построяването на ВЕЦ „Енина”, електрифицира Казанлък, разширява текстилната фабрика “Братя Стайнови”, създава метод за стрелба по самолети (патентован в САЩ) и апарати за метеоизследвания, проучва валежите в България. През 1938 г. Дечко Узунов оформя павилиона на неговата фирма на Пловдивския панаир.