„Длъжници сме, оставаме да бъдем длъжници пред Сирак Скитник!“ – възкликва един изследовател на живота и делото на родения на 22 октомври 1883 г. в Сливен Панайот Тодоров. И няма как да не се съгласим с подобни думи. Сирака, както го зоват неговите приятели по преживелици и професия, оставил една от най-ярките дири по пътеките на своето време, ни завещава десетки стихотворения, над 400 статии и поне още толкова картини и скици, които за съжаление отдавна сме забравили.

Словото на Сирака – поетично, критично, живописно, графично, е отнесено от метежа на страшния битиен маскарад в страната ни. Значителна част от картините на този майстор на цвета и линията все още остават в неизвестност, други са разпилени по частни колекции, а дори и тези, съхранявани в депата на държавните художествени галерии, рядко срещат своите зрители.Театралното дело, поезията, прозата, радиото – въпреки че са фрагменти от творческия профил на художника, остават също слабо проучени.

Настоящата експозиция, организирана в залите на Софийска градска художествена галерия, е опит да се очертае развитието на художника като живописец, проследявайки отделните етапи в творческия му път и собственото му разбиране за изкуство. От първите живописни опити на Сирак Скитник при обучението му в Санкт Петербург (1908-1912 г.), през произведенията създадени в смутните военни години между Балканскта и Първата световна война до ярките произведения, с които автора организира две свои самостоятелни изложби (1933 и 1935 г.), публиката ще се срещне с необятната колористична умелост на художника. Посетелите на галерията ще видят както едни от най-известните негови произведения, така и такива, непоказвани досега.

В залите на галерията са подредени и част от смелите му опити в изкуството на графиката, към което Сирак Скитник посяга, за да се превърне в илюстратор на книги като „Поеми“ на Едгар Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов и много други.

Публиката ще има възможност не само да се изправи пред създаденото от художника, а и да ползва специално изготвените от екипа на галерията аудиогидове с интересна информация за ключови произведения на автора.

Като част от стратегията за разширяване на своите публики СГХГ осигурява достъп на хората с нарушено зрение до света на изкуството, снабдявайки за втори път своя експозиция с тактилни карти, чрез който незрящата публика ще може да се докосне до творчеството на Сирак Скитник.

С цел цялостното представяне на човека и творец Сирак Скитник, в рамките на изложбата посетителите ще имат възможност да види филмите „ Сирак Скитник“ – на режисьора Зунка Янкова и „Да питаме Сирака…“ на режисьора Петър Петров, които са любезно предоставени от фонда на БНТ.

Изложбата се организира в партньорството с Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство и ХГ „Димитър Добрович” – Сливен и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Национален дарителски фонд „13 века България“.

Медиен партньор на проекта – БНР.

В експозицията са включени произведения и документи от СГХГ, НМБИИ, ДА „Архиви“, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Никола Петров“ – Видин, ХГ – Казанлък, ХГ „Станка Димитрова“ – Кърджали, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Галерия-музей „Филипополис“ – Пловдив, ГХГ – Пловдив, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ХГ „Атанас Шаренков“ – Хасково, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Национален литературен музей, Столична библиотека и частни колекции.