В колекцията на СГХГ акварелните творби заемат значимо и самостойно място. Обичана и усъвършенствана от редица български творци, акварелната техника носи особено очарование и въздействие. Произведенията, изпълнени в акварел – независимо дали са спонтанни и леки ескизи, или майсторски изградени завършени творби, дали са портрети, пейзажи, композиции или артистични импресии – привличат със своята непосредственост и поетичност.

Познат още от древността, акварелът се развива в Китай след откриването на хартията и значително по-късно се разпространява в Европа. Предшественик на акварелната техника е живописта върху мокра мазилка /фреско/, при която се получават сходни ефекти. Първоначално в европейската живопис ак-варелът играе роля на спомагателна техника при изработването на ескизи, проекти, или бързи зарисовки от натура. Едва през 18-19 век акварелът се развива като самостоятелно изкуство. Присъщата му лекота и ефирност, богатите възможности за различни ефекти – от бегло докосване на листа до дълбоко колоритно напластяване – го правят предпочитана техника за редица художници.

Изложбата в СГХГ обхваща 80 творби, изпълнени с акварел. Без да пре-тендира за изчерпателна хронология, експозицията проследява развитието на акварелната техника в българското изкуство от края на 19 до края на 20 век. Наред с ранните образци във фонда на СГХГ – творби на Йозеф Обербауер, Георги Канела, или Ярослав Вешин, акцент в изложбата са произведения на най-изтъкнатите майстори на акварела у нас – Никола Маринов, Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Стоилов и др. Творбите на ре-дица художници, като Генко Генков, Симеон Венов, Васил Чакъров, Александър Поплилов, Васил Вълев, Любен Зидаров, Томас Кочев, Михаил Деянов, Ненко Токмакчиев, Захари Каменов, Нина Ковачева и др., бележат различни посоки и стилове от средата и края на 20 век, демонстрирайки разнообразните изразни възможности и поетичната красота на акварела.