Изместени категории, пропукан стереотип и липса на строг схематизъм пронизват пространството на инсталация “Светлина”. Контрастни и подвижни асоциации описват новите материални форми, чиято далечна и стаена яснота е изявена в нов център – зрителят, неволно превърнат в двигател на целия проект. С помощта на фотоклетка присъствието му мигновено оживява всеки от елементите, внасяйки му своя специфичен ритъм. Проникнал в измеренията на времето, той сам придава неговата интензивност, варираща от умерено спокойна до подчертано динамична. Цветовете са топли и енергични. Раждат се от тъмното в неизменния игрив нюанс на изненадата.

В центъра е разположена сферата на Василена Михайлова, пулсираща ритмично в жизнените вълни на червеното. Явявайки се ядро и символ на безкрайния извор, тя се движи в светлината на съвършената космичност. Към вечността гравитират и скритите същества на Люба Атанасова. Символи на невидимото присъствие, те внезапно оживяват във височина над човешки ръст. Активният им и горящ поглед напомня за спотаените вечни наблюдатели. Строга линеарност, победена от меката хаотична материя ни представя Розалия Екимова. Геометризмът е атрофирал, а ясните твърди линии на материята са деформирани, очертаващи ново непознато измерение. Избегнала границите на статичността и отсичащата категоричност на формите е и работата на Моника Найденова. В нея тя преплита видимо и нивидимо с помощта на желязната арматура и прозрачния шифон, издигайки я във формата на спираловидна арка над посетителя. В множество лъчи, пронизващи твърдата материя, Вълко Бекирски ни представя пространството, завладяно, всепроникнато от светлината. Сянката вече я няма, отстъпила пред безпределната сила и абсолютизъм на светлината.

Усетът за съвършено единство и цялостност на концепцията е уловим чрез фините нишки, съединяващи елементите. Потънали в привиден покой, те неусетно размиват границите на представите, увличайки в далечно съновидение.

Юлия Каремова