В традициите на българското изкуство името на Михалис Гарудис се свързва с хиперреализма в живописта.
Настоящата изложба включва около 40 произведения. Експозицията съдържа ретроспективен елемент, тъй като показва произведения от различни периоди и дава възможност да се проследи пътя на Михалис Гарудис в смислова и формално-пластична посока.
В експозицията се обособяват няколко тематични кръга от творби.

Първата група се състои от ранни натюрморти – композиции, в които предметното изображение е поставено в определен смислов контекст. В зората на творческия си път, в тези платна художникът залага на умозрителното начало и на философското осмисляне на обектите.

В следващата група попадат произведенията, които интерпретират темата за античността, историческата памет, разрушителната сила на времето и съзидателната сила на порива към свобода. Те излъчват епична монументалност.
Третата група картини представят мотива за морето. Повече от три десетилетия морето за Михалис Гарудис е неизчерпаем извор на интерпретации. То е неговата голяма тема, която доминира и в настоящата изложба. В тези картини художникът търси следите на времето, запечатани в това, което изхвърля морето, в човешката колективна памет, в съпоставката на мигновеното и непреходното.
Четвъртият кръг произведения е тясно свързан със средиземноморския дух. В последните години художникът създава голям брой живописни творби, в които централен мотив е маслиновото дърво. Маслината се свързва безспорно с Гърция, но при Гарудис е интерпретирана и в общочовешки план. В платната му тя носи умиротворяваща екзотична съзерцателност.

Всички картини в експозицията показват знакови за автора особености. Те се отличават с владеене на формата, изящност на рисунката, смислово обоснована композиция. При него дори деформацията е подложена на допълнителна естетизация. За Михалис Гарудис смисъла на изкуството е в предметната осезаема същност на нещата, в реалността, пречупена през символната натовареност на виртуозно изобразената конкретика. Емблематична за твореца е съпоставката на реално съществуващо и изобразено. Колажираните пирони, въжета, дървета, ръждясали метални фрагменти допълват педантично нарисуваните обекти като карат зрителя да посегне. На картините му е присъщ сблъсъкът реално-изобразено, двуизмерно – триизмерно, което провокира оптическа игра.
В осезателно-метафоричната живопис Михалис Гарудис не разказва. Той изпипва формата и съпоставя изображение с реален обект, минало с настояще, безвремие с преходност, като пределната експресия отстъпва място на философското вглъбяване.

Произведенията, включени в изложбата са притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Разград, ХГ Стражица и частни колекции.

Михалис Гарудис е роден през 1940г. в град Димотика, Гърция. През 1965г. завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров. От 1986г. живее и работи в Солун, Гърция. Твори в областта на монументалните изкуства, живописта, колажа. Негови творби са притежание на много музеи и частни колекции в България и в чужбина.