БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ВЪВ ВИЕНА
Демократичните процеси на отваряне на държавата след 1989 г., икономическите условия и липсата на адекватно образование, доведоха до напускането на голяма част от творческата интелигенция. Исторически и географски най-близката точка от развития западно-европейски свят се оказа Виена, която се превърна в притегателен център за мнозина художници. Достъпът до образование, развитата художествена система и възможностите за интеграция са оказаха решаващ фактор в избора на „нова родина“. Днес голям брой български художници живеят и успешно работят във Виена. Точно тази жива и съвременна реалност е повод за изложбата.
Повечето от авторите са завършили висше художествено образование в България, след това са продължили обучението си в художествените училища на Австрия. Изложбата включва 18 от тях: Пламен Деянофф (специално участие), Адриана Чернин (специално участие), Мара Матушка (специално участие), Светозара Александрова, Боряна Венциславова, Василена Ганковска, Ирина Георгиева, Нестор Ковачев, Лазар Лютаков, Михаил Михайлов, Александър Пеев, Максимилиан Праматаров, Красимира Стикар, Камен Стоянов, Коста Тонев, Ив Тошайн, Десислава Унгер, Севда Шкутова.
Едновременно с дейността си в Австрия, повечето от тях поддържат контакти и участват активно и в българските художествени процеси. Животът между две страни и два контекста превръща изкуството им във феномен, който е типичен за променящия се свят на границата между 20 и 21-ви век. Тяхното изкуство рефлектира две реалности – на старата и новата им родина и по този начин носи много от динамичния облик на времето, в което живеем.
Проектът „Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на XXI век“ има за цел не само да представи качествени произведения, но и да анализира социални и исторически процеси, характерни за времето си.
Изложбата се организира в сътрудничество с посолството на Република Австрия в България, с помощта на Програма Култура на Столична община и с техническото съдействие на Art Project Depot.
Издаден е каталог от 208 страници на български и английски език.
Инициатор: HR-Stamenov.
По проекта работиха Мария Василева, Михаил Михайлов, Даниела Радева.