Този проект се опитва да представи визуално и теоретично българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Визуално – чрез артефактите, които музеят притежава. Теоретично – чрез текстовете, които анализират художествените процеси. Конструкцията на това изследване е зададена предварително – шест периода, всеки с пет подтеми. Поканени са известни български изкуствоведи: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова и Мария Василева, които изследват българското изкуство въз основа на колекцията на галерията и предлагат своя анализ. Отделните части образуват общата история, разгледана от съвременна гледна точка. Всеки период и неговите подтеми отразяват най-важните аспекти на времето. Стремежът е четливо и ясно да се подчертаят основните направления и тенденции като по този начин и изложбата, и каталогът към нея съдържат сериозен образователен елемент.

За първи път на публиката се поднасят някои проблеми, които досега или въобще не са били анонсирани, или са показвани извън контекста на времето и цялостната логика на процесите. Такива са както някои теми от началото на 20-ти век като например интересът към Ориента или салонния портрет, така и развитието на изкуството през първата половина на 50-те години. Опитът е историята на изкуството да се огледа от всички страни, да се преодолеят някои шаблонни разбирания или идеологически обусловени тълкувания и да се даде максимално обективен съвременен прочит.

Изследването е базирано върху колекцията на музея, която е достатъчно голяма и задълбочена, за да даде възможност за подобен широк поглед към историята. Тя е събирана повече от 80 години. Започнала своето развитие като картинна сбирка, днес тя наброява над 8000 произведения – живопис, скулптура, графика, съвременно изкуство и фотография. В своето изграждане тя е обвързана с цялостното развитие на новото българско изкуство, което за по-малко век – от Освобождението на страната от османско владичество (1878) до началото на XXI век, изминава динамичен път, изпълнен с разнообразни и интензивни процеси на създаване, институционализиране и утвърждаване. Това е път на промени и преоценки с различни художествени и политически тежнения – стремежът за приобщаване към европейската художествена култура и изграждане на традиции, за да придобие изкуството историчност и по този начин социална и обществена значимост.
„Възможната история“ предлага прочит на българската история на изкуството през колекцията на галерията, тъй като тя съдържа различни и уникални, неизвестни и емблематични произведения и имена, които имат стойност за развитието на българското изкуство. Този нов проект и публикация за художествената колекция на Софийска градска художествена галерия не е само за да попълни и без това многочислените художествени изследвания и издания, показващи красотата, богатството и значимостта на нейните творби. Настоящата изложба и издание предлагат едновременно както хронология, така и стилови и тематични сравнения, в които се пресичат нерядко възгледите на различни художници, дружества, художествени течения. По този начин в изложбата и изданието се разглеждат различни направления в историята на българското изкуство в периода между 1878 и 2012 година, които влизат в досег и се сменят през десетилетията, отстъпвайки път едно на друго.
Каталогът към изложбата включва 300 репродукции и авторски текстове представени в 200 страници. Изданието е на български и английски език.

Галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, също е подготвила нова постоянна експозиция „ВАСКА ЕМАНУИЛОВА: ИСТОРИЯТА“. Творчеството на Васка Емануилова е разгледано и представено хронологично, както през работите й, така и през фотографии, документи и разказите на известни изкуствоведи и художници.

Изложбата „Възможната история“ е подкрепена от Министерството на културата, Столична община, OGNYANOVO K AД _ PLENA Group Company, МЕТРОРЕКЛАМА, ЧЕЗ- България, REOFIX EOOД и се реализира с медийното партньорство на БНТ и БНР.

Лекциите на кураторите можете да чуете на линка по-долу: