За първи път в България се показва цикълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). Изложбата е организирана от Институт Сервантес и Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо”, а неин куратор е Хуан Бордес. До момента експозицията е гостувала в различни центрове на Институт Сервантес по света като Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков и др. Последната точка от пътуването е в София, в залите на Софийска градска художествена галерия.

В изложбата са включени 82 гравюри. Стремежът е да се допринесе за популяризирането и изследването на тази толкова важна серия отпечатъци. С тази цел отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат същите антивоенни подходи, които гениално, с поразителна изразна мощ подема Гоя.

Серията гравюри „Ужасите на войната” (1810-1820) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това заварва развалини.

„Ужасите” могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в символичен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията.

През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” се сдобива с осемдесетте плочи на цикъла „Ужасите на войната”. През следващата – 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава „Ужасите на войната” са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на големия художник. Оттогава досега са отпечатани шест копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Чрез тези гравюри стават известни по света вижданията на Гоя за ужасите на войната.

Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени или да смекчи сърцераздирателното им послание. Освен това гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографът ще постигне с разфокусирането или светкавицата. И накрая, също като при фотографията, Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като „Аз го видях”, „И това също” или „Така се случи”.

Осемдесет и двете гравюри, съставящи цикъла „Ужасите на войната”, се показват групирани в седем раздела – „Фронтът“, „ Жертвите“, „Екзекуциите“, „Масовите преселения и плячкосванията“, “Гладът“, „Жената“, „Следвоенният период“, като не следват номерацията на металните плочи. Целта е да се откроят основните теми и преплетените с тях идеи, които Гоя развива в цялата серия.