Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.

Чавдар Мутафов, 1932

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.

В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.

В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.

Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, http://Национален фонд Култура (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.