Софийска градска художествена галерия
Алтера
Фондация „Изкуство – Дела и Документи”

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, в. 24 часа, VAGABOND MEDIA

Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата – за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.

Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърбила норми и предразсъдъци.

Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство.

Кураторите на този проект си позволяват да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство.

В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години – Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков / Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт-сцена, отколкото на родната – Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.

Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев.

Важна част от изложбата е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Стефанов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата.

Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани, “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем.