КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ. САМОТНИКЪТ СКИТНИК

Изложбата представя живота и творчеството на Константин Щъркелов през архивните материали – снимки, лични дневници, спомени, писма на негови съвременници, документи, статии и отзиви във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви и не на последно място чрез произведенията, създадени от самия художник през различните периоди на творчеството му.

От маргинална фигура на вдовишки син, беден творец, самотник, скитник, бохем, Щъркелов се превръща в олицетворение на преуспелия талант. Срещу всички перспективи на практичния уют, той избира съ-творението, креативността, за да останат накрая произведенията му – пейзажите от България и света, портретите на не една личност и образите на войната.

От една страна пред нас изплува образът на човек, който обича живота, компанията на своите приятели, песните, поезията, хубавото вино, веселието. Същевременно ще го съпътстват и множество житейски трудности. Не винаги ще разполага с необходимите средства за себе си, за творчеството и семейството си. А от друга страна въпреки, че е неспокоен и често е тревожен, той остава изпълнен с оптимизъм, поетичен, искрен и зареден с онази пантеистична любов към природата и човека, за да създаде стотици произведения.

За него Природата е тази, която го пречиства от всичко светско и го дарява с онова искрено чувство, с което стъпва обратно към другия свят – светът на планините, полята, реките, долините. Чувство, което му носи импулси за творческо вдъхновение – радост и тъга, възхищение и преклонение. Така художникът в тази част от своя живот се превръща в самотник.

Скитникът самотник, който от своята свобода в природата твори нови простори. В тях той е първи техен обитател. Самотник. Но за кратко – тези нови простори стават земни. Стават достъпни. След последния удар на четката, след последния щрих вече ще принадлежат на Света, на другите.

По повод 130 годишнина от рождението на Щъркелов, за да се възстанови хронологията на живота и творчеството на художника, екипът на СГХГ проучи и прегледа стотици документи, статии, спомени, текстове и други архивни материали. Това проучване от една страна даде възможност да се изяснят и допълнят факти от живота му, а от друга да се види с колко и какви произведения участва в различните изложби през годините, както и да се възвърнат забравените оригинални названия, които Щъркелов е поставял на своите картини.

Еспозицията включва над 300 произведения – масла, акварели и рисунки, обхващащи цялостното творчество на художника. Едни от големите масиви с негови творби се намират в Централен държавен архив, Националната художествена галерия, Националния военноисторическият музей. По малки по обем, но важни за изследването са произведенията в художествените галерии и музеи в София и страната – Софийска градска художествена галерия, ГХГ – Пловдив, ХГ„ Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Добрич, ХГ – Казанлък, ХГ „Николай Павлович“ – Свищов, ХГ – Русе, ХГ – Смолян, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ – Стара Загора, Музейна сбирка към Националната художествена академия, Национален литературен музей, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – София.

Друга важна част от произведения в настоящата експозиция се представят за пръв път или са представяни много рядко. Това са творбите от Художествения фонд на Държавен културен институт към Министъра на външните работи част от колекциите на дипломатическите мисии в Анкара, Белград Берлин, Братислава и представителните пространства на министерството в София, колекцията на Българска народна банка, Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна”, Институт за изследване на изкуствата на Българска академия на науките.

Частните колекции, представени от аукционна къща „Енакор“, галерия „Лоран“, както и наследници и отделни собственици на произведения на Щъркелов допълват не само с известни, но и с редки творби настоящата юбилейна ретроспективна изложба.

Към изложбата ще бъде издаден и католог на български и английски език.

Дамски портрет (Бръшлян), второто десет. на XX в.
Национална художествена академия

Лалета, 1938
Държавен културен институт към Министъра на външните работи

Пейзаж от Тетевен (Тетевенски балкан), 30-те години на ХХ в.
Софийска градска художествена галерия

Есен край София, 1914
Софийска градска художествена галерия

Пейзаж от Тетевен (Тетевенски балкан), 30-те години на ХХ в.
Софийска градска художествена галерия

Македонка, 1926
Градска художествена галерия – Пловдив

Пейзаж от превзет град в Румъния, 1916
Централен държавен архив

Дървета, 1936
Държавен културен институт към Министъра на външните работи

Офицер от І Софийска дивизия, с. Питулаци, с. Анка, 1917
Централен държавен архив

Пейзаж (Морската градина, Варна), 1929
Художествена галерия – Казанлък

Константин Щъркелов, 1920
Централен държавен архив