През 2056 заедно с отбелязването на 100 години Милко Павлов бе направен и опит за реконструкция на милкопавловголемитерисунки 2012-2030 от ноември 2005 в СГХГ в София, България. Първите разминавания в реално време датират от есента на 2004 година. Още през декември се появяват образи от 2019 и 2026, а през януари 2005 изплуват картини от 2012 и други, датирани от 2016 и 2029. Така се появяват Resentimenti и Navigare. Освен тях се показват и части от цикъла Anamnesia от 2003.

Колкото и да звучи невероятно, това е опит да изтеглим в настоящето едно предварително заявено събитие. Художникът задава въпроси относно отношението настояще-бъдеще, които във физическия свят са трудно пробиваеми, но за сметка на това имаме свободата да ги манипулираме в света на идеите. Методът “разминаване на бъдеще и настояще” се прилага широко във фантастиката, от която авторът е бил впечатлен като дете, а и съвременната физика не намира решение на фактора време. Една част от човешкото мислене изобщо е опит да конструира неописуемото и недостижимото – мотор за развитие на homo sapiens, за разлика от homo shopping. Предизвикването на събития в бъдещето е волно или неволно човешка тактика и в настоящата изложба авторът осмисля относителността на подобно начинание.

Техниката фротаж е известна от 30-те години на 20-ти век, а и в училище почти всички ние, драскайки с молив върху хартия по остърганите чинове, сме се забавлявали да откопирваме оставените от предишни наши съученици следи. Изведена в голям формат същата техника дава съвършено различен резултат.

Първата изложба графит-фротаж “Границите на рая” е през 1998 г. в галерия XXL, София, последвана от “Имитации” в АТА център за съвременно изкуство, 2000 г. и “Анамнезия” в галерия OMC, Дюселдорф, 2003 г.

Настоящата изложба е четвърта в тази посока. Показват се 10 голямоформатни рисунки, изпълнени с графит върху хартия. Те се заиграват с кадри от непроизведен черно-бял филм и художникът целенасочено употребява формата на широкия екран. За зрителя остава да се запита кой е филмът. Този, който започва от ръба на листа или този на ежедневния свят. Листовете могат да бъдат разглеждани и като взети назаем парчета бъдеще, показани днес. Това се потвърждава от датировката на рисунките, която е отнесена във време, съществуващо все още само на теория.

Не си мислете, че всичко това е просто шега. В процеса на придвижване е договор, който регламентира от днешна правно-юридическа гледна точка факта, че такава изложба ще бъде направена през 2056 година, за което и рисунките ще бъдат оставени в Софийска градска художествена галерия.