Проектът “Пълната картина” може да бъде определен като изследване на начините, по които зрителното възприятие превъзмогва фрагментарността на образа. Тази твърде обща дефиниция всъщност се отнася за поредица от двусмислени изображения, създадени за да примамят погледа на една абстрактна плоскост между активния сам по себе си фрагмент и цялостната картина. Едновременно с това всички те са серия от невъзможни, абсурдни ситуации.
“Пълната картина” е наименованието на централната работа в изложбата. Това е фотоинсталация от девет части, които подредени в блок, подобно на пъзел, образуват обща картина. Всеки отделен модул от тази картина съдържа безкрайната тривиалност на ситуация, която лесно се разпознава и разкодира.
По подобен начин е конструирана и идеята във фотографията, наречена “Един изолиран момент”. На нея е заснето момиче, застанало в позиция “нисък старт”. Противно на всички очаквания обаче целият му предстартов устрем е насочен към равна бяла стена.
В “Пълната картина” участва и видеото “Превключване”. Негов обект е една жилищна сграда в центъра на Виена, забележителна преди всичко с необичайната си дължина от 1.5 км – напълно в духа на характерната за социализма грандомания. Видеото документира пърформанс, в който един човек пробягва цялата дължина на Karl Marx Hof. За времето, в което той стига от единия до другия й край, нощта се сменя с ден.
Парадоксално е, че всички тези визуални измами и предизвикателства имат една обща цел и тя е максимално обективното преоткриване на истината. Самият израз “пълната картина” е като шаблонна метафора на “цялата истина”, което предполага оголване на противоречивата действителност.

Светлана Куюмджиева