Разместване на пластовете
01 Февруари 2018 – 04 Февруари 2018

Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев.

През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.

През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.

Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.

Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.

Проектът се осъществява с помощта на платформата ПРОТОТИП на Сосиете Женерал Експресбанк за подкрепа на проекти, свързани с иновации, дизайн мислене, култура и изкуство и от програма „Култура” на Столична община.

Куратор Владия Михайлова

САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА
12 Януари 2018 – 04 Февруари 2018

Произведенията на Иван Мудов често са провокации не само към представите за изкуство, но и към разбиранията за изложбено пространство, авторски права, институции, граници на произведението и др. Те представляват концептуални нередности, които на свой ред посочват както пукнатините, така и възможностите на системата на изкуството, на позволеното и забраненото, на нейните границите. Дългогодишният проект за галерия 0gms започва от споделена идея заедно с художниците Камен Стоянов и Стивън Гермър. Галерията обаче възприема друга форма и се превъплъщава сама по себе си в художествено произведение чрез работата на Иван Мудов. За дълго време 0gms се намира в чекмедже, което обитава пространствата на различни институции, като например кухнята на Института за съвременно изкуство в София. Макар и да съществува под формата на “паразит” и да се побира в тясно на пръв поглед пространство, галерията успява да изгради своя програма и да представя регулярно нови автори. Шкафът 0gms е нейно продължение, съставен е от четири отделни чекмеджета, в които има самостоятелни изложби на различни автори. Самият той обаче е художествено произведение, странен авторски обект, който има свой собствен живот в галерийните пространства като галерия, представяща други автори. По думите на изкуствоведката Десислава Димова той се стреми да създаде взаимоспомагателна система за художниците вътре в рамките на света на изкуството.

След изложби в Амстердам, Милано, Виена, Любляна и Пловдив 0gms ще бъде представен в рамките на Самостоятелна изложба на Иван Мудов в Софийска градска художествена галерия, в която ще можете да видите и научите повече за произведенията на Марлеен Андреев, Никол Пруч, Мари Чивиков и Якоб Шиихе.

Разместване на пластовете
01 Януари 2018 – 04 Февруари 2018

Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев.

През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.

През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.

Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.

Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.

Проектът се осъществява с помощта на платформата ПРОТОТИП на Сосиете Женерал Експресбанк за подкрепа на проекти, свързани с иновации, дизайн мислене, култура и изкуство и от програма „Култура” на Столична община.

Куратор Владия Михайлова

Разместване на пластовете
13 Декемрви 2017 – 04 Февруари 2018

Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев.

През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.

През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.

Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.

Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.

Проектът се осъществява с помощта на платформата ПРОТОТИП на Сосиете Женерал Експресбанк за подкрепа на проекти, свързани с иновации, дизайн мислене, култура и изкуство и от програма „Култура” на Столична община.

Куратор Владия Михайлова

Разместване на пластовете
13 Декемрви 2017 – 31 Декемрви 2017

Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев.

През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.

През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.

Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.

Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.

Проектът се осъществява с помощта на платформата ПРОТОТИП на Сосиете Женерал Експресбанк за подкрепа на проекти, свързани с иновации, дизайн мислене, култура и изкуство и от програма „Култура” на Столична община.

Куратор Владия Михайлова

ИКОНАТА – СИМВОЛ И ОБРАЗ В МОДЕРНОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО
05 Декемрви 2017 – 04 Февруари 2018

Изложбата е опит да бъдат потърсени отговори за това как художниците възприемат и интерпретират иконата в светските произведения, каква е символната ѝ стойност, как средновековната и възрожденската образност и естетика въздействат върху художествения език на модерните автори. Хронологическата рамка е очертана от Освобождението на България (1878) и 1989 г., оформяйки два по-общи периода – преди и след Втората световна война.

Експозицията представя над 100 работи, които са обособени в няколко тематични групи. Сред най-ранните произведения са творбите на чуждестранните автори Йозеф Обербауер, Йозеф Питер, Иван Мърквичка, пристигнали в България скоро след Освобождението. През 20-те години на ХХ в. за българското изобразително изкуство започва една нова и важна страница от неговата история. В творчеството на някои художници средновековното изкуство оставя своето ярко отражение, а иконите, църковната стенопис и украсата на ръкописната книга със специфичния си пластичен език се превръщат във важни източници на идеи. Изложбата включва знакови за периода произведения на Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев и др. Друга линия проследява образа на иконата която, допълва „достоверността“ на историческите композиции или става посредник към едно духовно измерение. Сред емблематичните за българското изкуство автори, представени със твои творби са Златю Бояджиев, Илия Бешков, Дечко Узунов, Атанас Пацев, Димитър Киров, Румен Скорчев, Лика Янко, Иван Вукадинов и др.

В изложбата участват произведения от СГХГ, НХГ, Къща-музей „Иван Лазаров“, Музейна сбирка на НХА, Ателие-галерия „Дечко Узунов“, Фондация „Цанко Лавренов“, ХГ Дарение“Колекция Светлин Русев“-Плевен, художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Казанлък, Пловдив, Русе,Кюстендил, Велико Търново и частни колекции

Куратор: Любен Домозетски

МЕСТА НА УДОВОЛСТВИЕТО
31 Октомври 2017 – 26 Ноември 2017

Лъчезар Бояджиев, Василена Ганковска, Антоанета Гълъбова, Ивайло Динев, Любомир Игнатов, Илияна Кънчева, Минá Минов, Петър Минчев, Павел Найденов, Мартин Пенев, Красимир Терзиев, Миряна Тодорова, Коста Тонев, Мария Цанева, Вълко Чобанов.

Начинанието „Мултиполис“ започва от града, който освен всичко друго е и достатъчно необятно поле, което да може да предложи пространство и свобода за работа и взаимодействие между различни дисциплини. Изкуство, музика и теория са областите, които организаторите от The Fridge искат да поставят в непосредствен диалог.

„Мултиполис“ започна под формата на отворена покана за млади художници, музиканти и теоретици от хуманитарни специалности. Събра се малка група от младежи от различни области – визуални артисти, изкуствоведи, социолози, музиканти. С тях работят художниците Лъчезар Бояджиев и Красимир Терзиев, социоложката Лея Вайсова и философът Димитър Божков, както и музиковедът Илия Граматиков. Няма зададена рамка – всеки от участниците може да се съсредоточи върху този аспект на града, който му предлага и му говори най-много. На картата се очертават и основните теми/проблеми/локации – квартал „Христо Ботев“, Студентски град, парковете и местата за отдих, субкултурната сексуална практика „круизинг“ и други. Докато някои от авторите избират конкретно място, други се спират на определен феномен, а трети се вглеждат в средата около себе си, в хората и в начина им (си) на живот и в какво взаимодействие стои той с града.

В настоящата изложба са включени работи на участниците в проекта, на външни художници, в чиято работа се откриват градските „места на удоволствието“, както и произведения от фонда на Софийска градска художествена галерия.

Представените в изложбата автори са крайно различни като художествен език, фокус и подход, що се отнася до градските теми. Но именно удоволствието се оказва пресечна точка на търсенията им, защото макар и проблематичен, грозен, мръсен, гетоизиран или джентрифициран, градът е и място на удоволствията. Понякога дребни и почти незначителни като детските игри на улицата, друг път потайни като круизинга, воайорството или хазарта. За други градът е визуалната наслада от архитектурата, улиците и градските пейзажи – били те от Стара София или от някой панелен квартал. Удоволствието обаче е винаги мигновено, имагинерно или лъжливо. Затова и изложбата търси какво има зад хубавата картинка на местата на удоволствието.

Проектът „Мултиполис“ е иницииран и организиран от The Fridge с подкрепата на Столична програма „Култура“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Гьоте-институт България.

Изложбата „Места на удоволствието“ се случва в контекста на проекта „Мултиполис“ и е курирана от Стефка Цанева и реализирана в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Гьоте-институт България.

Със специалното участие на Марлен Андреев, Джулия Помер, Франк Зицман, Елизабет Розентал, Томас Джудиш – участници в резидентна програма по проект „Мултиполис“ през юни 2017.

ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ
19 Септември 2017 – 22 Октомври 2017

Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава. (Бешков, Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови. Без дата.)

След военния преврат от 19 май 1934 година, когато цензурата сприра левите вестници, в които публикува безпощадните си политически карикатури, Илия Бешков (1901–1958) е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвъкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинният слой от тези произведения ще бъде показан в единствената изложба, която Бешков прави преживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която бе осъществена тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток-Запад“.

За eкспозицията „ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ“ са събрани над 180 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, Градска галерия – Смолян, Художествена галерия „Никола Маринов” – Търговище. Особен интерес представляват произведенията от частни колекции, които публиката ще може да види за пръв път.

Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

В СЯНКАТА НА ОРИЕНТА
14 Септември 2017 – 26 Ноември 2017

Това е първи по рода си международен проект, иницииран от българска институция, който цели представянето на визуален разказ с творби на едни от най-ярките художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия работили активно през втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ в. Фокусирани върху темата за специфичното развитието на изкуството на Балканите в сянката на Ориента, изследователският екип на изложбата предлага на публиката среща с емблематични за историята на изкуството на четирите балкански държави автори и произведения.

_

Илюстрирайки как западният човек мисли Балканите, известната изследователка на Балканите Мария Тодорова цитира Артър Смит, американски журналист, без съмнение приключенец, който не само пише като кореспондент за нюйоркския вестник „Ивнинг пост“, но също така взема участие в българските националноосвободителни борби като четник. Той описва първите си впечатления от София през 1907 г., като отбелязва, че градът може и да разочарова туриста търсещ живописност, тъй като вече има електричество, трамваи и до известна степен е уреден, „Но разочарованието може да е само повърхностно, “София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента.“ За западния човек чарът на Балканите най-често се крие в лъчите на южното слънце, неопорочената природа и най-важното – в хората, техния вътрешен живот, истински емоции, дори в бита, неподправен и близък до естественото, отстранен от модернизацията.

Именно тези представи и отраженията им в културата, създадени от опозицията „свое – чуждо”, „Оксидент – Ориент” и мястото на Балканите в този глобален дискурс, са основен изследователски фокус в изложбата. Със изключителното съдействието на Национална галерия – Музей Александрос Суцос (Гърция), Национален музей на изкуствата в Румъния, Галерия Матица Сръбска, Общински музей на Букурещ и регионалните галерии от страната, СГХГ представя произведения на едни от най-изтъкнатите автори от България, Гърция, Румъния и Сърбия. Много от тях получават образоването си в чужбина и познавайки поне интуитивно западния начин на мислене за Балканите, създадат художествени произведения, които от една страна се вписват в традицията на западноевропейската живопис, а от друга – функционират в културно отношение като маркери за Своето. Така в XIX и началото на XX век, в картините на тези художници, положили основите на „новата” светска живопис в своите държави, откриваме идиличната представа за родното и за обикновения живот, близката другост на различните култури в общността и далечната другост на Ориента, характеризираща се едновременно с цивилизационна нарушеност и екзотика.

Тъкмо затова интересът към близкия и далечен Друг остава траен и в хода на XX в. той се разширява, поне по отношение на българските художници. Докато сюжетите, свързани с чуждите култури в общността продължават да присъстват, пътуванията в далечни, непознати страни стават достъпни за школуваните автори, което разкрива пред тях нови творчески хоризонти. С художествените търсения на модернизма характерни за този период, се изгубват и описателните картини от първите години след Освобождението. Очаровани и вдъхновени от далечните култури, художниците ги отразяват в произведенията си по различен начин. Така площади огрени от южното слънце, пазари със занаятчии, кафенета с пушачи на опиум, хареми и одалиски, въображаеми бани се появяват в живописта от първата половина на XX в. Артистите откриват какво приляга на техния темперамент и прибавят към чара на Ориента един нов маниер на живописване. Един Друг поглед към Изтока, белязан от исторически и географски обусловената връзка на художника от Балканите със Сянката на Ориента.

В този смисъл изложбата „В сянката на Ориента“, стъпвайки на споделеното в научната конференция „Ориентализъм и Балканите“, която се проведе през март 2017 г. с участието на редица изтъкнати изследователи, разкрива за първи път във визуален разказ проблема за мястото на Балканите в голямата тема за Ориентализма като културно, а не ограничено изкуствоведско понятие. Тема, чиито най-ярки теоретици остават Едуард Саид и Мария Тодорова. Нещо повече в настоящата изложба екипът на проекта дава възможност да се проследят отраженията в творчеството на балканските художници на диадите „свое – чуждо“, „Ние – Другите“, „Европа – Балканите“, „Изток – Запад“. Това са цивилизационни отражения, които ни показват многообразието от срещата и съ-съществуването на различни култури и етноси. Едно многообразие, с което днешният глобален свят, в контекста на съвременните политически процеси, се опитва да се справи – понякога със средствата на диалога и толерантността, а друг път – с агресия. Ето защо изложбата „В сянката на Ориента“ трябва да се разглежда и като възможност за среща с един вече отминал опит, която да ни даде подходи за оглеждане и осмисляне на настоящия културен хаос обзел съвремието ни, съвремие, в което срещата с Другия, учудващо, а може би пък обяснимо, става все по-трудна.

Визуалният материал в изложбата е систематизиран в няколко условни теми, за които са подготвени аудиогидове с разширена информация за посетителите.

През октомври месец предстои представянето на каталога на експозицията, както и сборникът с докладите от научната конференция проведена през март 2017 г.

Проектът се реализира в партньорство с Националната галерия на Гърция в Атина, Националната галерия на Румъния в Букурещ и галерия Матице в Сърбия и с изключителната подкрепа на Министерство на културата, Столична община, Посолството на Гърция в България, Посолството на Румъния в България, Посолството на България в Гърция, Фондация „13 века България“, НФ „Култура“.

Изложбата не би била възможна без съдействието и професионализма на екипите на Националната галерия в София, Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“ и много от галериите в страната.

Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА:
20 Юни 2017 – 30 Юли 2017

Наградата за съвременно изкуство БАЗА съществува от 2008 г. В нейната статистика досега влизат: девет успешно проведени резиденции на български художници в Ню Йорк, четиридесет и трима номинирани за изложба, 277 подадени портфолиа и 27 художници, куратори и представители на институции, участвали като членове на журито.

В момента БАЗА има най-високия авторитет като конкурс за съвременно изкуство в България и е може би най-трудно постижимата награда, обвързана и с определени отговорности. Една от тях е възможността за самостоятелна изложба в галерията на Института за съвременно изкуство – София. Пребиваването в Ню Йорк е съпътствано от динамична програма с посещения на изложби, срещи с куратори и други събития, в които художниците представят работите си. БАЗА е и наградата с най-високо финансово изражение у нас, съответстващо на двумесечно пътуване и пребиваване в Ню Йорк с подкрепата на Фондация за култура и общество, Ню Йорк.
Целта на изложбата е да представи по най-добрия начин всеки от номинираните. В много случаи авторите представят нови произведения, създадени специално по този повод или работи от последната година.

В избора си журито се ръководи от различни критерии – да бъдат забелязани нови имена, без да се пренебрегват номинирани от предишни години, които демонстрират качества. Кандидатите трябва да са съпоставими на международна художествена сцена. Важно е също да имат базисно познаване на изкуството на 20-ти век и в работата си да са адекватни на съвременността.
Журито се провежда в два етапа – номиниране на автори за изложба по портфолиа и избиране на един победител въз основа на портфолиото му и на представянето му в изложбата. Втората среща на журито и вземането на финално решение става непосредствено преди откриването.
Членовете на журито за 2017 г. са: Владия Михайлова (куратор), Вера Млечевска (куратор), Стефка Цанева (куратор), Петер Цанев (художник и преподавател) и Бошко Бошкович (програмен директор на Residency Unlimited, Ню Йорк).

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015) и Димитър Шопов (2016).

Носител на наградата БАЗА за 2017 година е Мартина Вачева.