Това е първата голяма изложба на Недко Солаков в България след 1988 г. и първото му ретроспективно представяне. Един от най-интересните „разказвачи на истории” в съвременното изкуство ще „разкаже” специално за българската публика собствената си творческа биография.

Изложбата в СГХГ се опитва да даде представа за динамичната и разностранна работа на автора от 1981 г. до днес. Включените маслени картини, притежание на различни музейни институции в страната (НХГ, художествените галерии в Пловдив, Ботевград, Сливен, Габрово, Димитровград, Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово), и на частни колекционери, показват стила и търсенията, с които Недко Солаков се налага и става популярен на българската художествена сцена през първата половина на 80-те години на 20-ти век. Представени са и онези работи, в които малко по-късно художникът започва да включва различни нетрадиционни елементи и да заявява интереса си към едно социално, провокативно и интерактивно изкуство. Зрителите ще могат да видят ранни обекти, свързани въобще с развитието на концептуалното изкуство в България в края на 80-те години на 20-ти век.

Голямата, макар и логична, промяна в творчеството на Недко Солаков започва през 90-те години и е свързана с активни пътувания по света, участия в многобройни групови изложби и биеналета, организиране на самостоятелни изяви, изнасяне на лекции, участия в конференции и уъркшопове. Постепенно художникът се превръща в една от водещите фигури на съвременното изкуство. Много от произведенията му са притежание на големи музеи и публични частни колекции. Възстановяването на тази част от творчеството му се превръща в предизвикателство както за автора, така и за кураторите. Желанието на българския зрител да се даде възможно най-голяма информация и представа за творчеството на Недко Солаков, ги кара да изберат специфичен формат на показване, в който оригинали се редуват с документални материали. Посетителите ще могат да видят различни начини на инсталиране на някои от най-известните работи на художника, да се запознаят подробно с авторските текстове към тях, да видят проекти, покани и др. И най-ценното – ще могат да прочетат коментарите на Недко Солаков, направени специално за това представяне на творбите. Сред тях са: Нов Ноев ковчег, 1991-2007, Истината (Земята е плоска), 1992-2003, Колекционерът на изкуство, 1992-, Това също съм аз…, 1996-2005, Дискусия (Собственост), 2007, Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости, 2008 и др. Представени по този начин, работите се превръщат в едно голямо ново произведение – портрет на художника и развитието му през последните почти 30 години.

Като рамка на тази творческа и житейска „картина” е изпълнението на може би най-популярната му творба „Живот (Черно и бяло)”, 1998- г., показвана на много места по света и собственост на различни престижни музеи и колекционери. В продължение на 1 месец двама души постоянно боядисват стените на галерията в черно и бяло, следвайки се един друг, така че пространството никога не е нито черно, нито бяло – една чудесна метафора на света, в който живеем.

Софийска градска художествена галерия е музеят в България, който отдава най-голямо внимание на съвременното българско изкуство в една последователно водена политика. Изложбата на Недко Солаков е закономерно явление и увенчава усилията на екипа на галерията да показва най-добрите постижения на изкуството ни от края на 20-ти и началото на 20-ти век.

– – –
Недко Солаков (р. 1957 в Червен бряг, живее в София) завършва Художествената академия в София през 1981 г. Оттогава участва в художествения живот на страната предимно с живопис. От началото на 90-те години на 20-ти век се включва активно в световната арт-сцена с рисунки, инсталации, видео, обекти и намеси в конкретни пространства, които се превръщат в негова запазена марка.
Недко Солаков е участвал на: Биеналето във Венеция (1993, 1995, 1999, 2001, 2003, 2007), Биеналето в Истанбул (1992, 1995, 2005), Биеналето в Сао Паоло (1994), Манифеста 1 (Ротердам, 1996), Биеналето в Кванджу, Южна Корея (1997, 2002), Биеналето в Лион (2000), Биеналето в Севиля, Испания (2006), Московското биенале (2007), Документа 12, Касел (2007), Биеналето в Сидни (2008), Биеналето в Нови Орлеан (2008) и др. През последните години е имал самостоятелни изложби в: Музея Шиадо в Лисабон, Музея „Рейна София” в Мадрид, Фондация „Ди Апел” в Амстердам, Кунстхаус Цюрих,Castello di Rivoli, Торино и др. През 2003-2005 г. три културни институции – „Розеум”, Малмьо, Швеция, „Казино Люксембург”, Люксембург и „О.К”, Линц, Австрия – организират голяма ретроспектива на художника „Недко Солаков. Обзор на 12 1/3 (и дори повече) години“. През 2008-2009 проектът „Емоции” е показан в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum, Сейнт Гален и Mathildenhoehe, Дармщадт.
Творби на Недко Солаков се намират в някои от най-влиятелните световни музеи: Музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ; Музей за модерно изкуство, Франкфурт, Германия; Музей за съвременно изкуство „Фондация Лудвиг”, Виена; Кунстхаус Цюрих; Музей Лудвиг, Будапеща; Модерна галерия, Любляна, Тейт Модерн, Лондон, както и в публични частни колекции: „Тисен-Борнемиса”, Виена; „Дакис Йоану”, Атина; „Ела Сиснерос”, Маями, САЩ, и др.
През 2007 г. за участието си в централната международна изложба на 52-то издание на биеналето във Венеция с работата „Дискусия (собственост)” получава една от петте награди на интернационалното жури.
Недко Солаков е член-основател на Института за съвременно изкуство-София.