Проблемът за взаимоотношенията между текста и неговото присъствие в пространството на светското изкуство, остава изключително фрагментарно изследван. Първият и като че ли единствен опит е проектът „Важно съобщение“, който е реализиран в СГХГ през 2006 г. от Мария Василева и Даниела Радева. В него авторките бяха фокусиран върху използването на текста в българското изкуство от края на 80-те години на ХХ в. до 2006 г. Факт е обаче, че текстът има своето място в картините на художници в страната ни още от ХІХ в. Ето защо изложбата „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.“ е не само надграждане на проекта „Важно съобщение“, а и стремеж за обобщено оглеждане на взаимоотношенията между текст и образ в българското изкуство – от първите светски картини от ХІХ в. до най-новите творческия изяви от ХХІ в. Нещо повече, в изложбата е предложена възможна систематизация на физическото присъствие на текста в пространството на художествената творба, като са обособени четири големи тематични звена – „Пояснителен текст“, „Битие и текст“, „Намерение за текст“ и „Триумф на текста“.

Този проект е опит за преглед на физическото присъствие на текста (дори и маркерите за него) в българските пластически изкуства, като думата „текст“ в случая трябва да се разбира не само в смисъл на обособен писмен сбор от думи и изречения, а и като отделни думи, срички, буквени и цифрови графеми. В изложбата са подредени повече от 120 творби на автори, сред които Николай Павлович, Станислав Доспевски, Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Петров, Иван Милев, Николай Райнов, Борис Георгиев, Златю Бояджиев, Галин Малакчиев, Георги Божилов – Слона, Текла Алексиева, Румен Гашаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Красимир Кръстев – Расим, Боряна Драгоева – Росса, Сашо Стоицов и др. Така експозицията предоставя възможност на публиката и изследователите както да проследят взаимоотношенията между текста и образа – тяхното проявление в различни исторически периоди и форми, така и да разкрият цялото многообразие от възможности, които любовта и раздорите между текста и образа дава на българските художници. Понякога учудващо близки, а друг път – неочаквано далечни.

В изложбата са включени произведения от фондовете на Национална галерия, Национална художествена академия, Народен театър „Иван Вазов”, Национален църковен историко-археологически музей, Съюз на българските художници, Музей за история на София, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора” – Кюстендил, Регионален исторически музей – Благоевград, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия „Николай Павлович” – Свищов, Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, Ателие-колекция „Светлин Русев” и частни колекции.

Кураторски проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова