Идеята за Бронзовата къща възникна още преди 10 години и естествено еволюира в творчеството на българо-австрийския художник Пламен Деянофф. Това е неговият най-мащабен, най-известен и най-комплексен проект, в който участват много европейски музеи, фондации, галерии, колекционери, меценати и специалисти в сферата на съвременното изкуство, историята, архитектурата и урбанистиката.

Бронзовата къща фокусира различни аспекти на изкуството в социална среда и взаимовръзката му с обществените процеси, проблематиката на съвременния град, отношението към историята, паметта и културното наследство.

В Арбанаси се намира комплекс от къщи, които притежават впечатляващи дърворезби, произведения от метал и каменни детайли, както и богат архив от близо 20 000 документи, свързани с историята на България от XIII до средата на XX век. В архива се намират и няколко текста на Льо Корбюзие, посветени на детайлите в средновековната българска архитектура.

Инспириран от всичко това, Пламен Деянофф се заема да възстановява липсващи детайли от украсата на къщите и да ги превръща в самостоятелни произведения на изкуството, които са в основата на проекта.

Бронзовата къща е най-голямата скулптура-сграда в света, произведена изцяло и само от масивен бронз. Тя е висока 14 м., а нейната основа е с размери 7 х 7 м. Състои се от повече от 1 000 ръчно отлети и обработени масивни бронзови елементи.

Благородният цвят на метала и неговата прецизна обработка препращат към археологическите паметници намерени по българските земи. Структурата на скулптурата е състaвена от редуващи се правоъгълни елементи, а тяхната композиция е вдъхновена от дърворезбите на българското Възраждане. Цялостният план неминуемо води до асоциацията с Хрельовата кула на Рилския манастир.

В същото време стилистиката на Бронзовата къща е подчертано съвременна и черпеща вдъхновение от модерната градска среда и съвременните технологии. Така скулптурата се превръща в мощен символ на симбиозата между минало, настояще и бъдеще.

Предвижда се Бронзовата къща да бъде издигната в края на 2017 г. и да се открие в началото на 2018 г. на мястото на бившия мавзолей на площад Александър Батенберг в София. Едно ключово място за следосвобожденската, новата и най-новата българска история. След разрушаването на мавзолея през 1999 г. в този участък от града не се случи нищо значимо. Той се оказа пуст и изпразнен от съдържание. Често провокира дебати и дискусии, но през последните близо 20 години не се намери нито една подходяща урбанистична концепция за него.

Бронзовата къща е функционален архитектурен обект. Във вътрешното пространство на сградата има голямо пространство (зала), което е отворено за широката публика и което се предвижда да бъде сцена на събития от различен характер – концерти, театрални представления, изложби, конгреси или други събития с представителен характер. Община София има възможност да използва Бронзовата къща за своя ежегоден културен календар. Точно тук е и голямото социално значение на обекта. Успешно ще бъде завършен цикълът – съвременно изкуство – модерна урбанистика – социална значимост и постигнат ефект за обществото.

Софийска градска художествена галерия представя най-новото произведение на Пламен Деянофф – моделът на центъра на София и местоположението на Бронзовата къща. Художникът създаде и специален лимитиран тираж от постери посветени на проекта. Наред с тях са изложени различни корици на международни списания, публикували статии за Бронзовата къща.

Куратор на изложбата е Борис Костадинов

Европейският съюз обяви 2018 г. за година на културното наследство. През същата тази година България и Австрия председателстват ЕС.

Бронзовата къща и нейното издигане в София е официалното предложение на Република Австрия към Република България във връзка с културното сътрудничество между двете страни по време на тяхното председателство.

Пламен Деянофф

Роден е през 1970 във Велико Търново. Работи и живее във Виена и Велико Търново.

Завършва Национална художествена академия в София, след което учи в Pratt Institute, Ню Йорк. През 1997 завършва Akademie der bildenden Künste във Виена с магистратура по скулптура при проф. Микеланджело Пистолето.

Още през 1992 печели наградата на Akademie der bildenden Künste, Виена. Следват наградите: Goldenen Heinrich Friedrich Fuegerpreis der Akademie der bildenden Künste, Виена, Meisterschullpreis der Akademie der bildenden Künste, Виена, Kunstpreis der Stadt Hamburg, Хамбург и др., както и стипендиите: MAK Rudolph M. Schindler, MAK Centre, Лос Анджелис, MOMBUSHO, Musashino Art University, Токио, IASPIS, The Royal Swedish Academy of Arts, Стокхолм.

През последните 20 години Пламен Деянофф има в биографията си над 300 изложби, от които 60 са самостоятелни.

По-големите самостоятелни изложби са в: MUMOK Museum Moderner Kunst Stiftung Ludwig, Виена, Palais de Tokyo, Париж, MAK, Museum für Angewandte Kunst, Виена, MAMBO Museo d ́Arte Moderna di Bologna, Болоня, Kunstverein Hamburg, Хамбург, 21er Haus Museum für zeitgenössische Kunst, Виена, MSU Museum of Contemporary Art, Загреб, GFZK Galerie für Zeitgenössische Kunst, Лайпциг, L’ELAC, l’espace lausannois d’art contemporain, Лозана, NAK Neuer Aachener Kunstverein, Аахен.

Пламен Деянов е участвал със свои произведения в групови изложби в музеи като: Centre Georges Pompidou, Париж, MOMA, Ню Йорк, MOT Museum of Contemporary Art, Токио, MOCAMuseum of Contemporary Art, Шанхай, Hamburger Bahnhof, Берлин, Moderna Museet, Стокхолм, Kunsthalle, Цюрих и много други.

Участвал е в биеналетата в Берлин, Шанхай, Прага, Мелбърн и Кайро, както и в европейското биенале Манифеста.