Изложбата представя отделни творби на Ото Хорейши, Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров, Ари Калъчев, Борис Денев, Владимир Лукаров, Никола Кожухаров, Атанас Михов, Пенчо Георгиев, Марио Жеков, Борис Михайлов, Иван Христов, Симеон Велков, Иван Гецов, Наум Хаджимладенов, Петър Морозов, Йордан Кювлиев, Марин Георгиев – Устагенов, Георги Хаджидимитров, Владимир Рилски, Слави Генев, Найден Петков, Здравко Александров, Васил Маринов,`Ради Неделчев, Димитър Андреев, Веселин Парушев, Максим Цанков, Георги Николов, Владимир Пешев, Бойчо Григоров, Лика Янко, Андрей Даниел, Кирил Герасимов, Димитър Стефанов, създадени в различни периоди от края на ХІХ до края на ХХ век и ни пренася във времето, за да ни припомнят колко голяма е ролята на тези обители – манастири и църкви за духовността , морала и добродетелите на християнската вяра в хилядолетната история на българския народ .

Експозицията има за цел да покаже доколко и каква е връзката между православното християнство и светското изкуство, като същевременно повдига много и различни въпроси, на които е необходимо задълбочено и цялостно да се потърсят отговори. Защо само отделни художници или групи творци са вдъхновени от Православието, от църквите и манастирите, от библейските сюжети? Как, кога и по какви причини пренебрегваме своето християнско наследство и свързаните с него личности, уникални художествени, литературни и философски произведения.

Събраните и представени повече от 120 произведения – маслени платна, акварели и скулптури от различни поколения художници на една място допринася за проследяването на още една посока в българското изкуство. Връзката с манастирите и църквите за едни е пълноценното изучаване на миналото, защото за тях то е родното наследство от което се ражда модерното. За други това е спорадична изява или цялостно обвързване с изписване на църковната живопис, дала отражение и върху светските им творби. За трети това е случайно докосване до духа на Православието. Но неизбежно пътищата им се срещат в храма, в създаването на творби, които разказват за църквите и манастирите, където се е създавала и опазвала българската култура и дух. Творби, които класифицираме като светски, но които в контекста на изложбата придобиват своята автентична светлина. Доближаването до християнската истина посредством художествените произведения има един шанс в повече – да говори на разума и на чувствителността на хората.

Изложбата е придружена от каталог и е част от съпътстващата програма по повод ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания.

Куратор – Аделина Филева