През далечната вече 1997 г. в залите на СГХГ е представена изложбата „Арменски художници в България“, като резултат от изследователските усилия на кураторите Аделина Филева и Олимпия Николова. Подредената в галерията ретроспективна изложба на Бедиг Бедросян е естествено продължение на тази инициатива, както и на стратегията на СГХГ да представя визуални разкази за слабо познати, маргинализирани и забравени личности, чието творчество обаче е неразривна част от общия художествен пейзаж в страната.

Водени от своето изследователско кредо, че изкуство лишено от личността на неговия създател е нямо, уредниците на експозицията Пламен Петров и Рамона Димова, предлагат на публиката визуален разказ не само за твореца – с неговите светска и религиозна живопис, рисунки и шаржове, но и за човека Бедиг Бедросян – от литературните му опити, писани на румънски и арменски език, до документалния разказ за житейския му път. Не на последно място по важност, изложбата „Пристани“, макар да представя един индивидуален творчески свят на художник реализирал се изключително в периода от 1944 до 1989 г., всъщност дава възможност за преосмисляне на някои концепции дълбоко белязали историческия разказ за близкото ни минало. Тъкмо затова експозицията е не просто реализирана мисия на неговите наследници или осъществяване на своеобразно възкресение на един творец, скитник от Армения. Тя дава възможност на публиката да се срещне с едно творчество, в което авторът е материализирал собствените си дирения на справедливостта, а не на обективността, която го заобикаля.

Бедиг Бедросян е роден през 1912 г. в с. Средище (Силистренско) в семейството на арменски бежанци. Едва навършил 7 години се установява в Силистра, където получава цялото си образование. През 1930 г. завършва Румънската мъжка гимназия в града. Важно значение за формирането на твореца Бедиг Бедросян оказва приятелството му с художника Тодор Добруджански. През 1941 г. Бедиг Бедросян изписва иконите и стенописите в купола на арменския храм „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица“) в Силистра, чиито основи от 1611 г. превръщат храма в едно от най-старите арменски духовни средища в страната ни. След настъпилите на 9 септември политически промени у нас авторът работи активно в областта на киноплаката, като не остава безучастен и към агитационно-пропагандните плакати, характерни за епохата. Първата си самостоятелна изложба организира в Силистра в началото на 50-те години, а през 1967 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“, ІІІ степен. В края 1969 г. отпътува за Армения, където създава цикъла пейзажи „Армения“, които излага в различни колективни и самостоятелни изложби. Много от сътвореното в родината на неговото семейство той оставя като дарение там, части от което днес се съхранява в Националната галерия на Армения в Ереван. През 1980 г. по инициатива на културно-просветната организация „Ереван“ в България, художникът подрежда самостоятелна мащабна изложба в залите на Централния военен клуб в София. Бедиг Бедросян умира на 20 юни 1989 г. в Силистра, а художественото му наследство наброява повече от 600 произведения – живопис, рисунки, карикатури и ескизи. По-голямата част от тях са запазени, други са издирени, реставрирани и представяни в различни изложби. Картини на Бедиг Бедросян са притежание на художествените галерии в Силистра, Тутракан, Добрич, Варна, Пловдив, Пазарджик, СГХГ, Национален дарителски фонд „13 века България“, на различни обществени и частни колекции в страната и в чужбина – Германия, Франция, Русия, Румъния, Армения.

В изложбата са включени произведения от фондовете Национална галерия – София, ХГ – Силистра, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ– Добрич, ХГ – Тутракан, Арменско църковно настоятелство при църквата „Сурп Аствадзадзин“ (Св. Богородица) – Силистра, Арменски културен и информационен център – Пловдив и частни колекции.