Ангел Станев е художник, който в края на 70-те години дръзко преобразява рутинния пластичен език на скулптурната материя. Работите му привидно изглеждат като ескизи и голяма част от тях са подвеждащо наречени така. Всъщност, ненужното е драстично отстранено, за да се търси максимална концентрираност на изобразеното. Пространството мощно нахлува в материята, издухва непотребното, оставяйки лаконични фрагменти, изградени с филигранна нежност. Този необичаен пластичен език се възприема жадно, поражда многобройни последователи в диапазона между откровеното плагиатство и съзидателното творческо общуване.

Изложбата е замислена като разказ за събития в българската скулптура от втората половина на 70-те години до днес, най-динамичния й период, чрез творчеството на най-евристичният й представител. Тя не случайно е в Софийска градска художествена галерия, където се съхраняват най-много произведения на Ангел Станев. Между тях са: заредената със сарказъм към илюзорните творчески очаквания Люлка с Муза (Посвещeние на Димчо Дебелянов), която заслужено предизвиква едночасово брожение сред журито на Младежката изложба през 1978 година; породилата толкова подражания Глава от 1979; изсвирената на тънката струна на цигулка Фигура от 1979; политналата от вятъра Фигура от 1984.

Творбите му съчетават свръхчувственост и краен аскетизъм и са упорито, последователно изследване на звученето на вятъра в камбаната, празното пространство на люлката и ритъма между люлките, ехото на кръга все по-лаконично, все по-мощно. За тази експозиция Ангел Станев създава и вариант на една от своите десетилетия мислени композиции, в която гласът на камбаната и екотът на кръга, които се съчетават в монументални мащаби. Това звучене откриваме и в ранните рисунки. Рисунката за твореца, дори когато е бродирана под лупа и когато е резултат от експлозия от петна и линии, носи мисията на креативно просветление, което може да послужи за десетилетни пластични трансформации.