Изложбата изследва темата за храната, която в човешката общност  излиза от контекста на биологичната същност и се превръща в повод за общуване между хората, в предмет на човешкия труд, или в неотменима част от различни ритуали, обреди и традиции.

Храната освен материалната си същност е и социален феномен, доколкото в процеса на набавянето и консумирането ѝ се осъществяват многобройни нива на общуване между хората. От най-ранните човешки общества до днес най-разпространените социални контакти са свързани с храненето. Заедно с това във всички вярвания, изповедания и религии храната е неизменна част от ритуалите, които стоят в основата на тайнството между земния свят и неговите нематериални проекции. Тя затваря кръга между биологическата и абстрактната същност на човека и  е същевременно мост към осъществяването му като социално и духовно същество.

Използвана като тема или атрибут в изобразителното изкуство, храната рисува характери, подсказва начин на живот, биографии, настроения, уединение или общност, хармония или конфликти; чрез нея се проявяват различни измерения на човешката природа.

Проследявайки тези посоки, изложбата „Храна: насъщност, общуване, ритуал“ включва знакови за българското изобразително изкуство произведения от началото на ХХ век до първите десетилетия на ХХІ век, в които изобразяването на храна съпоставя отношения, състояния, традиции и символи и дава образ на различни страни от темите „труд“, „общуване“, „ритуалност“. Експозицията събира произведения, собственост на СГХГ, Национална галерия, Национален етнографски музей при БАН, Национална художествена академия и редица художествени галерии в страната.

Сред творбите, изобразяващи различни страни от темата, са произведения на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Атанас Яранов, Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и др.

Присъствието на храната в тези произведения чертае цикъла на човешкия живот: труд или празник, делничност или ритуал, загуба или тържество, самота или споделеност и така рисува сложната и противоречива картина на човешкото битие.