По средата на своето обучение в Академията за изкуства Минерва в северната част на Холандия Яп де Руиг си казва: „Стига толкова изкуство.” Една сутрин той се събужда и просто напуска дома си, отправяйки се на юг. Пристига в една ферма във Франция и остава там няколко години.

По-късно той започва да пътува като фотограф-документалист, заедно със своята съпруга, холандската писателка Мариет Меестер. Почти десет години те нямат точен адрес. Особено пътешествията им из Румъния, където живеят с възможно най-бедните цигани, оставят дълбоки следи в тях.

През 1992 г. Яп де Руиг решава да се върне към визуалните изкуства, за да може да отрази, това което е видял, докато е пътувал. Тъй като той, особено по време на престоя си във Франция, се запознава отблизо с навиците на домашните животни, е очевидно, че ще използва техния живот като метафора на човешкото съществуване.

От 1998 г. видеото става основното изразно средство на художника. През 2000 г. Яп де Руиг прави всяка седмица по един кратък видеофилм. Той експериментира с тоталната свобода, не само предизвиквайки своите идеи за изкуството и живота, но също и видеото като изразно средство. След една година „52 седмици” е поредица от почти два часа. През 2002 г. той завършва една серия от 21 нови видеа със заглавие „Ние сме поезия”.

Работите на Яп де Руиг са показвани по телевизия ARTE (разпространявана в 34 държави), на филмовия и видео фестивалите в Касел, Германия, в музея Reina Sofia в Мадрид. През ноември 2002 г. получава наградата Premio New Art в рамките на фестивала New Art. Наградата е за серията от 10 видеофилма със заглавие „Десет пръста”. Работата става част от колекцията на Музея за съвременно изкуство в Барселона MACBA.

От октомври 2003 до октомври 2004 Яп де Руиг показва селекция от видеа в 25 художествени пространства в Европа.

„Властта на несъвършенството” е самостоятелна изложба от девет видеоинсталации. Тя пътува от Берлин, Кронинген, Рига, Талин, Скопие, минава през София, за да продължи към Барселона, Милано и Лисабон.

Главни действащи лица в работите на Яп де Руиг са предимно животни или техни символи. Ние, като природни същества, естествено се стремим да се идентифицираме с животното, което наблюдаваме. Използвайки животинския свят, Де Руиг създава метафори и обрати, за да задава въпроси или да прави изявления относно човешкото съществуване. Хуморът и естетиката играят съществена роля в превръщането на неприемливите страни на живота в приемливи.

Борбата, 1998
В кръг от светлина човек и животно се въртят един около друг, блъскайки се взаимно на ляво и на дясно. Представител на човешкия вид и представител на природата са в непрекъсната борба. Няма да има победител. Инсталацията е за битката между човека и природата, за битката между човека и човека, за битката между човека и неговата собствена вътрешна натура.

Човек, 1999
Пръскащо слюнки малко създание върху човешка длан. Пет личинки са залепени една за друга с бързо съхнещо лепило и имат малка картонена глава. Краят на една от личинките функционира като набъбнал пенис. Какво виждате на видеото? Пет буболечки с парче картон? Или уязвим хуманоид с еластичността и двигателната сръчност на бебе? Дали сте прекалено-сантиментален-нереалистичен-защитник-на правата-на животните или сте толкова скован, че намирате всичко това просто за „занимателно”? Всъщност вие виждате живи същества, които се опитват да се освободят. И осъзнавате ли, че ръката на техния създател във всеки един момент може да се затвори и да ги смачка?

Галене на мъртво животно, 1998/2006 – текст
В началото на своите двайсет години художникът живее във ферма. Решаващ период в живота му, който му помага да преодолее много тежка депресия. Мислейки си за този период, той записва върху един лист ежедневни случки, които си спомня. Сто и шейсет изречения, които дават началото на красиви малки филми в главата. Но в нечия друга глава, възпроизвеждането на тези филми може да бъде изопачено. Думите могат само да бъдат средство за предаване на образи, когато читателят има подобен опит. „Да галиш мъртво животно? Отвратително! Това не се прави.”

Nosotros y nosotros (Ние и ние), 2003
Във филма виждаме лявата ръка на художника, която се плъзга безгрижно във водата, като че ли е риба. Появява се цял рибен пасаж. Изведнъж дясната ръка влиза във водата и хваща някои от рибите. Отново художникът използва живота и навиците на животните като метафора на човешкото съществуване. Човекът е като змия, хапеща собствената си опашка. Съдбата в голяма степен е зависима от произвола на късмета.

Властта на несъвършенството, 2004
Стотици птици летят над планински пейзаж. Когато някои от тях преминат по-наблизо, осъзнаваме, че са направени от човешка ръка. Осъзнаваме също, че тези птици правят нещо невъзможно – летят само с едно крило. Филмът се занимава с необикновените способности на човека да преодолява собственото си несъвършенство, липса на материално благополучие или социална дезориентираност.

Искам да съм смел, 2004
Змия, направена от двете ръце на художника, изкачва дърво. Когато животното е извън полезрението ни, то изведнъж пада на земята. Но изпълнено с кураж, започва да се изкачва отново. Филмът говори за желанието да бъдем куражлии до смъртта, на също така за невъзможността и безполезността на същото.

Товарът, 2005
Това е една инсталация с две прожекции. Единият прожектор показва високо на стената бял отворен прозорец. Виждаме художникът, застанал зад него. Той повдига камък от перваза на прозореца и го хвърля. След това вторият прожектор, който насочва вниманието ни към пода, се включва. В кръг от светлина камъкът удря пода. Издавайки силен звук, камъкът се върти насам-натам и след това спира. Изглежда, че камъкът всъщност е главата на художника. „Товарът” или може би трябва да го наречем „Да се отървем от товара” се занимава с безкрайния процес на отърсване от менталните щампи на младостта.

Въртележка, 2005
В тази работа мъртва гъска се полюшва. Гъската е направена от ръката на художника.