Немалко художници от различни поколения са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки не само своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното училище (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други току-що са завършили своето художествено образование в София или в други европейски столици, а на трети им предстои тепърва да учат.

За повечето от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо съвършено ново като отразяване. Тя ще привлече творческия интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо чуждо и те ще останат далеч от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са създали творците. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, войниците, така както е различна и съдбата им – житейска и творческа.

Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и големият български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като творец, търсещ път в изкуството, Майстора е създал огромен цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят спомена за Балканската война от 1912–1913 г. Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява ежедневно в рисунките с обозначени дати и места, така както правят и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са лаконични. Сюжетите в рисунките му не са случайни. Винаги добре избран кадър, който да представи действителността. Създава образи на войници, които са му близки. Рисувайки тях, той сякаш рисува и себе си. Един изстрадан образ на герои, учудили света с храбростта си. Рисува образа на тяхната сила, умора, страдание, вяра.

Художникът, който е подготвен и успява да създаде в този момент мащабни панорамни батални творби, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в много от творбите му. Образите платна му се превръщат в символ на войната, символ на българския войник. Ярослав Вешин не само оставя едно значимо и вълнуващо творчество като наследство, но отваря нови пластични и жанрови възможности пред следващите поколения, издигайки баталното изкуство у нас до голяма висота.

Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др.

 Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения,  за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др. и в частни колекции.

Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил.

Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „ Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на фонд  „13 века България“

Куратори: Аделина Филева и Пламен В. Петров