Куратори: д-р Милена Георгиева и д-р Виолета Василчина В изложбата са включени 50 живописни творби – масла и акварели, 12 приложни творби – мебели, предмети и аксесоари, 45 рисунки, етюди и проекти, много архивни документи, които представят творчеството на една почти напълно забравена художничка, намерила в България втора родина. Родена през 1872 г. в Германия, завършила Художествено-индустриалното училище в Брауншвайг, специализирала в Хага натюрморти с цветя, тя участва в престижни немски изложби – Елберфелд, Брауншвайг, Кемниц, Дрезден. Членува в Съюза на немските художествени дружества, Мюнхенския съюз на художниците, Дружествата на изкуствата в Анхалт-Десау. Омъжена за българин, Йосифова идва в България през 1900 г. Тук става член на модерното дружество “Съвременно изкуство” и участва в множество изложби у нас и извън страната – Лиеж, Мюнхен, Загреб, Белград и други, като получава престижни награди. През 1907 г. участва в групова изложба в София заедно с Никола Михайлов, Петър Морозов и Гошка Дацов. Показва своя самостоятелна изложба през 1930 г. Месец след откриването й, в началото на 1931 г. умира. Тя е първата жена художничка, получила широко обществено и професионално признание, с трайно присъствие в българския художествен живот през първата половина на ХХ век.