ИЗЛОЖБА ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ. НЕСПОКОЙНИЯТ ДУХ
120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА

 

 

Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала –  галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.

В залите на СГХГ чрез 40 произведения, представителни за стилистиката на двата периода в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развитието на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и създадените специално за изложбата видеоинсталации, свързани с конкретни паметници и декоративно-монументални произведения от различни десетилетия ще обогатят историята за бележития скулптор. Разказ, труден за реконструиране по различни причини – творби в неизвестност, унищожени произведения и непубликувани скулптури.

В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“,  предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки.

Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Свeта София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.

Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.

Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и със съдействието на Национална художествена галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща-музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.

Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Куратори: Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев.

Сътрудници: Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова.

Дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации: Венелин Шурелов.

Дизайн на зали във „Васка Емануилова“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова

Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

 

Роден през 1902 г. в Солун, преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“,  „Блудният син“,  „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.

 

 

Автопортрет, 1977, теракота, 79х28х26, частно притежание

Библейски сюжет, 1932, маслени бои върху платно, 59х48, Национална галерия

Портрет на г-жа Цветана Папазова, 1936, бронз, 134х51х47, Национална галерия

Автопортрет, към 1930, маслени бои върху платно, 59х49, Национална галерия

Бюст на Мария Г. Василева, около 1940, камък, 35х50х27, Софийска градска художествена галерия

Победа, 1974, Софийска градска художествена галерия, пл. „Александър Невски“, София