Като шепот (Поетично политическо)
Изложба съвременно изкуство
12.03.2024 – 26.05.2024

 

 

Една творба нe дава отговори, а поставя въпроси;

и същинското ѝ значение е в напрежението между противоречащите си отговори.

Ленард Бърнстайн

Изложбата „Като шепот“ представя селекция от 11 артисти от 8 държави, чиято артистична практика можем да определим като „поетично политическа“. Водещото за тази практика е, че търси поетиката в трудната реалност и се интересува от състоянието на духа в политическата сфера. Вместо дидактика, това изкуство предлага преживяване и иска да създаде у зрителя чувство, а не рационална забележка, защото вярва, че именно чрез преживяване хората могат да се свържат както помежду си, така и с даден казус. То разглежда темите не като „наблюдение отвън“, а като „действие отвътре“. Така се отнася към остри политически въпроси, позволявайки по-фино и „плавно“ отношение към зрителя. Същевременно има критично отношение към тематиката и изразява позицията на художника към нея.

Експозицията представя творби на пионери в подхода на поетично политическо изкуство като Бас Ян Адер (Нидерлания) и Етел Аднан (Ливан) и на съвременни художници, които работят активно в тази посока: Ела Литвиц (Израел), Петрит Халилай (Косово), Ариел Райман (Южна Африка), Шейла Камерич (Босна и Херцеговина), Натали Чеш (Германия), Давид Хорвиц (САЩ) и Дритон Селмани (Косово), заедно с българските имена в селекцията: Правдолюб Иванов и Боряна Венциславова. Избраните творби включват акварели, принтове, обекти, инсталации, видео и звук.

Заглавието е заимствано от песента на Трейси Чапман – TaIkin’ Bout a Revolution (Говорейки за революция), в която тя пее: „Не знаеш ли, че те говорят за революция, която звучи (като шепот)“. По времето, когато пише песента, тя е на 16 години и в едно интервю казва: „Революцията ще се случи по един или друг начин. Аз се надявам на бавна, постепенна промяна към по-голяма справедливост. Насилието винаги е губещо за всички страни! Ако строгите икономии и расовото разделение продължат, ако се допусне да продължат нивата на бедност в световен мащаб, ще има разплата. Трябва да се вслушаме в шепота“.

Вземаме метафората на шепота, за да предадем нашето послание, че ако изкуството има призванието да говори по важни въпроси по начин, който изразява усещането на автора за несправедливост, то в тази изложба художниците го правят не с „мегафон“, а с метафора. Във време на какофоничен шум ние искаме да се вслушаме в шепота. Да предложим на зрителя да види „отвъд видимото“, да разкажем по нов начин наратива, да създадем емоция и да дадем надежда (за така необходимата промяна).

Куратори на проекта са Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман.

 

Прекалено съм тъжен за да ти кажа, 1970, черно-бял филм

И небето се прояснява (Магическо съпротивление), видео, фотография, 2018 г., мастиленоструен печат върху памучна хартия

Синьо като дълбоко синьо (серия "Любовни писма"), 2019 г., черно мастило върху намерена пластмасова торбичка, Снимка: Атдхе Мула

Пътят, 2021, с любезното съдействие на Ella Littwitz & Harlan Levey Projects

Без заглавие (Album à dessin), 1990 г., пастел и акварел върху хартия

, „Животът на другите е някак си по-лесен“, 2004-2014, истинска къщичка за кучета, монтирана на стената на галерията