В контекста на ”Място за срещи” проектът на Николай Занев повдига множество съществени въпроси за отношенията между критика, публика, творец и артефакт. Художникът поставя в зависимост предмета на изкуството и критиката като експонира критически текстове в галерийно пространство и предлага свободни интерпретации по тях. Методите му обхващат апроприация на съществуващи изображения, фотография, рисунки и манипулирани обекти.

Критическият текст често се впуска в търсене на различни възможни връзки и значения на творбата. Използвайки чужди заемки и прекалено сложни метафори и абстрактни описания, той излага на риск от изкривяване, пренасищане и пренатоварване, самата художествена творба. Ефектните фрази и сложни метафори дават специфичен материал на художника. От тях той извежда единствено буквалното значение на думите и по този начин хирургически отстранява конотацията на епитетите в описанието. Резултатът е поредица графични, обобщени рисунки, подобни на обяснителните знаци по опаковките на търговски продукти. По този начин Н. Занев свежда изображението до семиотичен знак, премахва ефектността на описанието и го запраща в дъното на неговата способност за въздействие.

Макар изложбата да си служи с прости средства и без да е приповдигната и амбициозна, тя поставя огромно количество въпроси в много посоки: от често дискутираното общественото пространство до незавидното положение на критиката, разкъсана между функция на изкуството и определящ модулатор в съвременната художествена действителност.

Вера Млечевска