„Другото око” е поредица от изложби, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях.

След художника Лъчезар Бояджиев Софийска градска художествена галерия покани философа Боян Манчев. Изборът на неговата тема „По никое време” е в резултат на констатацията, че противно на очакванията на автора, големите исторически разкази, идеологическите канони, изобразяването на монументални исторически събития далеч не представляват нито количествена доминанта, нито структуроопределящ център на колекцията. Напротив, изобразяването на различни аспекти на частния свят безспорно преобладава, а между тях би могла да бъде изведена една линия, която условно може да бъде определена като „идилична” – изобразяването на елементи на битието, които не са свързани пряко не само с „голямото” време на историята и монументалните събития, но и с мащабни екзистенциално-метафизични теми като живот, смърт, раждане, насилие, страдание и т.н.

Проблемът за времето изглежда централен в така описаните емпирични констатации: той е възможният организиращ принцип на описаните тематични ядра. Този принцип изглежда особено продуктивен поне по три причини: проблемът за времето се поставя ребром в „онтологията на настоящето”, поради което е в центъра на множество политически, икономически и философски дебати; времето е и мета-понятието на музея, на архива, на сбирката на СГХГ в частност. С други думи, насочването към проблема за времето би ни позволил да мислим самата колекция през призмата на изложбата (което е и една от целите на целия проект); не на последно място, времето е най-енигматичният обект на живописта – как времето е изобразявано в живописта, как то става обект, а може би и субект на изображението? Хипотезата на автора е, че определена идея за време, определено изживяване и опит за времето детерминира самата структура на погледа, видимостта на определени теми, начините на тяхната модулация.

А защо тогава по никое време? Как присъства в живописта не историческото, събитийно наситено, символно организирано и идеологически ориентирано време – изпълненото с факти време на историята, а самото време (времето на живота, времето на света) без своите „добавени стойности”? „Идиличната” или псевдо-идилична образност, която вълнува автора, носи и определен образ на времето или опит за времето. Действието и свързаното с него протичане на времето сякаш е застинало в идилията на мига. Ето това празно, неопределено, ничие време, никое време интересува Боян Манчев.

Сред включените автори са: Вера Недкова, Вера Лукова, Лика Янко, Сами Биджерано, Кирил Цонев, Илия Петров, Наум Хаджимладенов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Георги Баев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Вихрони Попнеделев, Едмонд Демирджиян, Самуил Сеферов, Димитър Войнов, Дария Василянска, Надежда Делева, Андрей Даниел, Зина Юрданова, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Милко Павлов, Сашо Стоицов, Нина Ковачева, Иван Мудов, Боряна Росса, Никола Михов и др.