За Павел Койчев най-важното е била формата – формообразуването и метаморфозата. Да създава форми, да ги поставя в естествена среда и да ги конфронтира с нея е неговото занятие. Присъстващи в ландшафта или в градска среда, неговите творения изглеждат като пришълци – в своите обиталища, летящи или приводнени къщи; пасажи от риби, които напускат водната си среда и търсят своя маршрут по сушата; стада, излезли на своята водна паша; биволици, неуспели да влязат в концертната зала… Пришълци в един непознат свят, на които съчувстваме. „Пространството няма нужда от нас“, казва Павел Койчев. Възможни, алтернативни форми в един свят на необходимости. Единственото, което изобщо може да се противопостави на този свят, са човешкото въображение и актът на творчество.

Някога, в една по-поетична визия за космоса, четири елемента изграждат света и човека: идеите за огън, вода, земя и въздух, които търсят форми, за да се проявят. Противоречиви, изключващи се една друга – в проявените си форми те се успокояват и примиряват. Освободени от тях, те се превръщат в стихии. Светът се крепи на тази удържана във форми вътрешна динамика. Равновесието, запазващо света ни, е толкова крехко. А ние сме принудени да живеем в свят на сътрудничество. Всъщност това е самата идея на тази изложба…

Изложбата е създадена специално за пространствата на Софийската градска художествена галерия. Тя включва четири тематични скулптурни инсталации, състоящи се от над 30 фигурални елемента. Изложбата е съпътствана от документален филм за нейното създаване (режисьор и оператор: Стефан Н. Щерев) и албумно издание.

Проектът се реализира в партньорство с фондация „Процес-Пространство“ и с подкрепата на Министерството на културата, фондация „Лъчезар Цоцорков“, Аурубис България, Софарма, Геотрейдинг, ДПМ Челопеч, УниКредит Булбанк.